Морис Льоблан - Кухата игла

Изидор веднага предположи, че ако има пряка връзка между сушата и обелиска, то тя неминуемо тръгва от Стаята на госпожиците, минава под укреплението Фрефосе, спуска се отвесно на сто метра от брега и по тунел, издълбан в скалите под морето, стига до Кухата игла.

На другия ден следобед Изидор се изкачи по брега. Преоблечен като моряк, той се подмлади още повече и имаше вид на дванайсетгодишеи хлапак, с къс панталон и мрежеста фланела.

Щом влезе в пещерата, коленичи пред буквите. Очакваше го разочарование. Напразно ги чука и бута във всички посоки — те не помръдваха. Увери се, че са неподвижни и не представляват никакъв механизъм. Все пак… все пак те трябваше да означават нещо!

Неочаквано се сети: дали Г и Ф не са началните букви в документа и важните пунктове по пътя към Стаята на госпожиците и укреплението Фрефосе?!

Ако бе така, задачата добиваше следния вид:

Групата ГФ е връзката, която съществува между Стаята на госпожиците и укреплението Фрефосе; отделната буква Г , с която започва редът, означава госпожици или пещерата, откъдето трябва да се тръгне; а отделната буква Ф , намираща се по средата на реда, означава Фрефосе — вероятния вход на подземието.

Между тези знаци остават още два: неправилен четириъгълник, отбелязан с черта отляво, отдолу, и числото 19 — знаци, които очевидно сочат на намиращите се вече в пещерата как да проникнат под укреплението.

Формата на четириъгълника заинтригува Изидор. Дали около него по стените нямаше надпис, нещо с вид на четириъгълник?

Дълго търси и тъкмо се канеше да изостави тази работа, забеляза малкия отвор, пробит в скалата като прозорец на стая. Той представляваше неправилен четириъгълник. Ботрьоле забеляза, че като постави двата си крака на буквите Г и Ф на пода, стигаше точно височината на прозореца.

Застана в това положение и погледна. От прозореца се виждаше пътеката, която свързвате пещерата със сушата, а после и с основата на могилата на укреплението.

За да го види, Ботрьоле се наведе наляво и разбра значението на закръглената черта, на запетаята в документа. Отляво на прозореца парче кремък образуваше издатина, извита като нокът. Това приличаше на прицелна точка.

Ако човек допреше око до тази прицелна точка, върху склона на отсрещната могила се откриваше площ, изцяло заета от стара тухлена стена, останала от някогашно укрепление или римски град.

Ботрьоле се спусна към тази стена, дълга десет метра и обрасла с трева. Върху нея не откри нищо.

И все пак числото 19?

Върна се в пещерата, извали кълбо канап и платнен метър. Завърза канапа за кремъка, както и един камък на деветнайсет метра дължина и го спусна. Камъкът стигна едва края на пътеката.

„Глупак — рече си момъкът. — Нима по онова време са мерили с метри? 19 означава 19 разтега.“

Пресметна, отброи 37 метра канап, направи възел и пипнешком потърси на стената точката, до която възелът можеше да стигне върху стената на укреплението Фрефосе.

Изведнъж нададе вик. Възелът, който управляваше с края на показалеца си, стигна средата на един кръст, издълбан релефно върху тухла.

И наистина знакът, който придружаваше числото 19 в документа, представляваше кръст!

Едва надви вълнението, което го обхвана. Бързо улови кръста и като го натискаше, завъртя, както би завъртял спиците на колело. Тухлата се заклати. Удвои усилията си. Изведнъж се чу нещо като шум от ключалка и вдясно, на ширина един метър, стената се завъртя и се отвори входът на подземие.

Като полудял Ботрьоле хвана желязната врата, която се оказа зазидана в тухлите, силно я блъсна и я притвори. Учудването, радостта, страхът промениха лицето му. Представи си всичко, което се е случвало тук, пред вратата, от двадесет века насам, всички лица, посветени в голямата тайна, влизали през този вход… Келти, гали, римляни, германи, англичани, французи, барони, дукове, крале, а след тях — Арсен Люпен… а след Люпен — Ботрьоле… Той изгуби съзнание…

Задачата бе решена, поне тази задача, която можеше да реши той сам със средствата, с които разполагаше.

Вечерта писа до началника на Обществената безопасност дълго писмо, в което излагаше резултатите от издирванията си и съобщаваше за тайната на Кухата игла. Искаше помощ, за да довърши делото.

В очакване на отговор прекара две нощи в Стаята на госпожиците. Прекара ги, обхванат от страх. Нервите му се опъваха при всеки нощен шум… Струваше му се, че вижда сенки да се приближават към него, идваха… да го убият…