Морис Льоблан - Кухата игла

Първата нощ не се случи нищо, но втората нощ, при светлината на звездите и тънкия лунен сърп видя: вратата се отвори, минаха няколко силуета. Преброи ги: два, три, четири, пет…

Стори му се, че носят големи товари. Пресякоха направо нивите до пътя за Хавър и след малко долови шум от автомобил.

Върна се, мина край един чифлик. При завоя на пътя трябваше да се скрие зад дърветата: минаха още хора, натоварени с вързопи. След две минути профуча още един автомобил.

Този път не посмя да се върне на поста си и легна да спи.

Когато се събуди, момчето от хотела му донесе писмо. Отвори го. Оказа се визитната картичка на Ганимар.

— Най-после! — извика Ботрьоле, който чувстваше след тежката борба нужда от помощ.

Посрещна го с протегнати ръце. Ганимар го прегърна.

— Вие сте силен човек, момчето ми!

— Не — отвърна той. — Случаят ми помогна.

— При него няма случайност — каза инспекторът. Той говореше за Люпен винаги тържествено, без да споменава името му.

Седна.

— Значи вече е в ръцете ни?

— Знам убежището му, укрепения замък, а Люпен си е Люпен. Той може да избяга. Но Иглата на Етрета не може да избяга.

— Защо мислите, че ще избяга? — обезпокоен попита Ганимар.

— Нищо не доказва, че сега той е в Иглата. Тази нощ оттам излязоха единадесет души. Вероятно той е бил един от тях.

Ганимар се замисли.

— Прав сте. Най-важното е Кухата игла. За другото да се надяваме, че шансът ще ни помогне. А сега да поприказваме.

Заговори с важен глас:

— Драги Ботрьоле, имам заповед да ви препоръчам запазване на пълна тайна за цялата тази работа.

— Заповед от кого? От префекта на полицията?

— От по-горно място.

— От министьр-председателя?

— От още по-горно място.

— Хайде де!

Ганимар понижи глас.

— Ботрьоле, аз идвам от Елисейския дворец. Тази работа се смята за държавна тайна от голяма важност. Има сериозни причини да се държи в неизвестност тази невидима крепост… особени стратегически съображения… Мястото може да стане център, склад на нови, скоро изобретени оръжия… Таен арсенал на Франция.

— Как може да се запази тайната? Едно време тя е била известна само на краля, а сега на няколко души, без да се брои бандата на Люпен.

— Е, все ще се запази мълчание пет или десет години…

— За да се завладее крепостта, бъдещият арсенал, той трябва да се атакува, за да се изгони от него Люпен. А това не може да стане безшумно.

— Ще се подразбере нещо, но няма да се знае всичко.

— Добре, какъв е вашият план?

— Ето го с две думи. Вие не сте Изидор Ботрьоле и въпросът не е за Арсен Люпен. Вие оставате един хлапак от Етрета. Разхождал се и видял хора да излизат от подземието. Вие предполагате, че има стълба, скрита в брега?

— Да, по брега има няколко такива стълби. Например вдясно от Етрета, срещу Бенувил, е Стълбата на кюрето, позната на всички къпещи се.

— И така, половината от моите хора и аз ще вървим, водени от вас. Аз ще вляза сам или придружен от някого, ще видим. Все ми се струва, че нападението ще стане оттам. Ако Люпен не е в Иглата, ние поставяме капан, в който рано или късно той ще се улови. А ако е там…

— Ако е там, господин Ганимар, той ще избяга от Иглата от другата страна, откъм морето.

— В такъв случай ще бъде незабавно арестуван от другата половина от хората ми.

— Да, но ако, както предполагам, сте избрали момента, когато морето се отдръпва и остават открити основите па Иглата, преследването ще стане пред очите на всички рибари, накацали по скалите.

— Затова ще избера тъкмо часа, когато има прилив.

— В такъв случай той ще избяга с лодка.

— И понеже аз ще имам десетина лодки, той ще бъде пипнат.

— Ако не се промъкне между лодките ви като риба през мрежата…

— Добре, но тогава ще потопя лодката му!

— С какво?

— Сега в Хавър се намира един торпильор. При една телеграма от моя страна той ще се озове в уречения час в околностите на Иглата…

— Колко ще се гордее Люпен! Торпильор!… Виждам, господин Ганимар, че сте предвидили всичко. Не ни остава друго, освен да действаме. Кога ще атакуваме?

— Утре. Посред бял ден, по време на прилива, в десет часа.

Под веселата външност Ботрьоле криеше тревогата си. До сутринта не можа да заспи, обмисляше най-невероятни варианти.

Ганимар се раздели с него и отиде на десет километра от Етрета в Ипор, където от предпазливост извика хората си и нае дванайсет рибарски лодки уж за измерване дълбочината край брега.

В девет и половина, придружен от дванайсет здравеняци, той се срещна с Изидор на брега. Точно в десет стигнаха пред стената. Настъпи решителният миг.