Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Това е смайващо.

— Смайващо.

— И нищо ли не е открито?

— Открили са. Вътрешният коридор, който минава покрай кабинетите на следователите, бил препълнен с необичайно много обвиняеми, стражари, адвокати, вратари. Открили са също, че всички тези хора били получили фалшиви призовки да се явят в един и същи час. От друга страна, никой от следователите, които уж ги били повикали, не дошъл в този ден в кабинета си, и то поради фалшиви повиквания от прокуратурата, изпратени от всички краища на Париж… и от предградията.

— Това ли е всичко?

— Не. Видели двама общински пазачи и един обвиняем да минават през двора. Вън ги чакал фиакър и тримата се качили в него.

— Каква е Вашата хипотеза, Льонорман? Вашето мнение?

— Моята хипотеза, господин председател, е, че двамата общински пазачи са били съучастници, които са се възползвали от безредието в коридора и са заели мястото на истинската охрана. Според мен това бягство е успяло само поради специалните обстоятелства, поради странното съвпадение на факта, че трябва да признаем за сигурни съучастниците, дори най-недопустимите. Впрочем Люпен има връзки в Съдебната палата, които провалят всичките ни сметки. Той ги има и в префектурата на полицията, и около мен самия. Става дума за чудесна организация, една хиляди пъти по-ловка, по-дръзка, по-разнолика и по-гъвкава, отколкото службата за сигурност, която ръководя.

— И Вие търпите всичко това, Льонорман?

— Не.

— Тогава на какво се дължи Вашата инерция още от самото начало на този случай. Какво направихте против Люпен?

— Подготвих борбата.

— Аха! Отлично! А докато Вие я подготвяхте, той действаше.

— Аз също.

— А знаете ли нещо?

— Да, много неща.

— Какво? Хайде, говорете!

Г-н Льонорман се облегна на бастуна си и замислен закрачи из просторното помещение. После седна срещу Валанглей, изчетка с върха на пръстите си маншета на своя жълтозелен редингот, намести очилата със сребърни рамки на носа си и му каза отчетливо:

— Господин председател, държа в ръце три коза. Първо, знам името, под което се крие Арсен Люпен, името, под което е живял на булевард „Осман“ като е приемал всеки ден своите сътрудници и е възстановявал и ръководел своята банда.

— Ами тогава, дявол да го вземе, защо не го арестувате?

— Получих тези сведения много късно. Оттогава принцът… нека го наричаме принц Три Звезди, изчезна. Той е в чужбина по други работи.

— А ако не се появи повече?

— Неговото положение и начинът, по който се е ангажирал в случая Кеселбах, изискват да се появи отново и под същото име.

— Въпреки това…

— Господин председател, ето и втория ми коз. Най-сетне открих Пиер Льодюк.

— Не може да бъде!

— Или по-скоро откри го Люпен и преди да изчезне, го настанил в малка вила в околностите на Париж.

— По дяволите! Но Вие как научихте?

— О, лесно! Люпен беше поставил при Пиер Льодюк като надзиратели и закрилници двама съучастници. А тези съучастници са мои агенти, двама братя, които използвам много тайно и които ще ми го предадат при първа възможност.

— Браво! Браво! Така че…

— Така че, понеже Пиер Льодюк е, така да се каже, централната фигура, към която водят всички усилия на преследвачите на прословутата тайна на Кеселбах… чрез Пиер Льодюк аз ще пипна рано или късно: първо, автора на тройното убийство, защото този нещастник е знаел мястото на Кеселбах в изпълнението на един грандиозен план, останал неизвестен до днес, и тъй като г-н Кеселбах е трябвало да намери Пиер Льодюк, за да изпълни този план, второ, аз ще пипна Арсен Люпен, тъй като Арсен Люпен преследва същата цел.

— Чудесно. Пиер Льодюк е стръвта, която Вие слагате на врага.

— И рибата кълве, господин председател. Току-що получих съобщение, че преди малко са видели подозрителен тип да се навърта около виличката, където се намира Пиер Льодюк под охраната на двама мои тайни агенти. След четири часа и аз ще съм там.

— А третият коз, Льонорман?

— Господин председател, вчера на адреса на г-н Рудолф Кеселбах пристигна писмо, което взех.

— Взехте ли го, много добре.

— … което отворих и задържах у мен. Ето го. Носи дата от преди два месеца, марка от Носа и следните думи:

„Добри ми Рудолф, па 1-ви юни ще бъда в Париж все така беден, както когато ми се притекохте на помощ. Но аз много очаквам от работата с Пиер Льодюк, която Ви посочих. Каква странна история! Намерихте ли го? Докъде стигнахте? Бързам да го науча.

— А 1-ви юни — продължи г-н Льонорман — е днес. Възложих на един от моите инспектори да открие този Щайнвег и не се съмнявам, че ще успее.