Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Не знам.

— Това е много просто. Случайността те изправи на пътя ми, ти си млад, красив младеж, поет, ти си интелигент, а твоят акт на отчаяние е доказателство за голямата ти почтеност. Рядко се срещат такива качества у един млад човек. Аз ги уважавам… и ги записвам в моята сметка.

— Те не се продават.

— Глупак! Кой ти говори за покупко-продажба. Запази си съвестта. Тя е много ценно съкровище, за да го захвърляш.

— Тогава какво искате от мен?

— Твоя живот!

И като посочи все още посинялото гърло на младия човек, добави:

— Твоя живот! Твоя живот, който ти не съумя да използваш! Твоя живот, който ти провали, загуби, разруши и когото искам да възстановя според идеалите за красота, величие и благородство, от които ще ти се завие свят, малкият ми, ако можеш да надзърнеш в бездната, където потъва най-интимната ми мисъл…

Той беше обхванал с длани лицето на Жерар и продължаваше с ироничен патос:

— Ти си свободен! Нямаш окови! Вече не се налага да носиш тежестта на твоето име! Ти заличи регистрационния номер, с който обществото те беше дамгосало по рамото като нагорещено желязо. Ти си свободен! В този свят на роби, където всеки носи своя етикет, ти можеш или да се разхождаш непознат, невидим, сякаш притежаваш пръстена на Жижес… или да избереш своя етикет, етикета, който ти харесва! Разбираш ли?… Разбираш ли какво приказно съкровище си ти за един артист или теб самия, ако го желаеш? Един нов живот, съвсем чист. Твоят живот сега е восък, който имаш право да моделираш по собствен вкус, според размаха на твоето въображение или съветите на разума ти.

Младият човек направи отегчен жест.

— И какво искате да направя с това съкровище? Какво направих с него досега? Нищо.

— Дай ми го.

— Какво можете да направите Вие?

— Всичко. Ако ти не си артист, аз съм, и то ентусиазиран, неуморен, неукротим, неизчерпаем. Ако ти не носиш свещения огън, аз го нося! Там, където ти си се провалил, аз ще успея! Дай ми твоя живот.

— Думи, обещания!… — провикна се младежът, чието лице се съживяваше… — Празни сънища! Добре знам колко струвате!… Познавам страха, моето обезкураже-ние, провалените ми усилия, цялата ми нищета. Нуждая се от воля, за да започна живота си отначало, а аз я нямам…

— Но аз имам…

— Приятели…

— Ще ги имаш!

— Средства…

— Ще ти дам, и то какви! Ти само ще черпиш все едно, че бъркаш в магическа каса.

— Но кой сте Вие? — провикна се обърканият младеж.

— За другите съм принц Сернин… За теб… няма значение! Аз съм повече от принц, повече от крал, повече от император.

— Кой сте Вие? Кой сте Вие? — мълвеше Бопре.

— Господарят… този, който иска и може… този, който действа… Няма граници за моята воля, безгранична е и моята власт. Аз съм по-богат от най-богатия, защото неговото богатство ми принадлежи… Аз съм по-могъщ от най-силните, защото тяхната сила е в моя услуга.

Той отново обхвана лицето му и забивайки поглед в очите му, добави:

— Бъди богат и ти… бъди силен… ето какво щастие ти предлагам… сладостта да живееш… спокойствие за твоя мозък на поет… а също и слава. Приемаш ли?

— Да… да… — прошепна Жерар, заслепен и подчинен… Какво трябва да направя?

— Нищо.

— Все пак…

— Нищо ти казвам. Ти си в основата на всичките ми планове, но те не те засягат. Ти нямаш активна роля. Засега ти си само фигурант… дори не си и фигурант, а пионка, която местя.

— Какво ще правя аз?

— Нищо… стихове! Ще живееш, както искаш. Ще имаш пари. Ще се радваш на живота. Аз дори няма да се занимавам с теб. Пак повтарям, ти не играеш роля в моето приключение.

— А кой ще бъда аз?

Сернин протегна ръка и посочи съседната стая:

— Ще заемеш неговото място. Ти си онзи.

Жерар потръпна от възмущение и отвращение.

— А, не! Той е мъртъв… а освен това… е престъпление… не, искам нов живот, изграден от мен, измислен от мен… с неизвестно име…

— Ще бъдеш онзи там, ти казвам аз — провикна се Сернин властно и енергично… — ти ще бъдеш онзи, а не друг! Онзи, защото неговата съдба е великолепна, защото името му е прочуто и защото той ти прехвърля наследство от два века благородничество и гордост.

— Това е престъпление! — простена Бопре, отмалявайки…

— Ти ще бъдеш онзи! — изрече Сернин с нечувана сила… — Онзи! В противен случай ще си останеш Бопре, а върху Бопре имам право на живот или смърт. Избирай.

Той извади пистолета си, зареди го и го насочи към младежа.

— Избирай? — повтори той.

Изразът на лицето му беше неумолим. Жерар се изплаши и се хвърли разридан на леглото.