Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— И ще направиш така, че протоколът да се напише веднага под твоя диктовка.

— Лесна работа.

— Накрая постарай се да не го изпратят в моргата, а да дадат разрешение за незабавно погребение.

— Това е по-трудно.

— Опитай се. Преглежда ли този?

Той посочи младежа, който лежеше неподвижно на леглото.

— Да — отговори докторът. — Дишането му се нормализира. Но имаше голям риск… Сънната артерия можеше…

— Който нищо не рискува… След колко време ще дойде в съзнание?

— След няколко минути.

— Добре. А, почакай още малко, докторе. Постой долу. Още не си изиграл напълно ролята си за тази вечер.

Останал сам, принцът запали цигара и запуши спокойно, като изпускаше към тавана малки кръгчета синкав дим.

Една въздишка го изтръгна от мечтанието му. Той се доближи до леглото. Младежът започваше да се размърдва, гърдите му се издигаха и спадаха силно, като на човек, който сънуваше кошмар. Повдигна ръце към гърлото си, сякаш изпитваше болка и този жест го изправи на крака, ужасен, залитащ…

Тогава забеляза насреща си Сернин.

— Вие! — прошепна той, без да разбира. — Вие!…

Гледаше го глупаво, сякаш беше призрак.

Опипа отново гърлото си, врата си, тила си… И изведнъж се чу прегракнал вик, влудяваща уплаха разшири очите му, косите му настръхнаха. Трепереше като листо. Принцът се беше отдръпнал и той видя, той виждаше обесения на въжето. Отстъпи до стената. Та нали мъжът, обесеният беше самият той! Той беше мъртъв и се виждаше мъртъв! Дали това е жестокият сън, който следва след смъртта?… Халюцинация на мъртвите, чийто смутен мозък все още пулсира в частицата останал живот?

Ръцете му разсякоха въздуха. За момент той сякаш се бореше с ужасното видение. А после, изтощен, победен за втори път, той припадна.

— Чудесно — възкликна принцът… Чувствителна природа… впечатлителна… Сега мозъкът му е излязъл от орбита… Хайде, моментът е подходящ… Но ако не свърша бързо работата, ще ми се изплъзне.

Той бутна вратата, която разделяше двете мансарди, върна се към леглото, вдигна младежа и го пренесе на леглото в другата стая.

После намокри слепоочията му със студена вода и му даде да подиша соли.

Този път слабостта му не продължи дълго.

Жерар отвори стеснително клепачи и вдигна очи към тавана. Видението беше изчезнало.

Но разположението на мебелите, мястото на масата и на камината и още някои подробности будеха изненада у него — а после си спомни за своето деяние… усещаше болка в гърлото…

Той каза на принца:

— Сънувал съм, нали?

— Не.

— Как така не?

И изведнъж си припомни.

— Ах, да, спомням си… Исках да умра… и дори…

Той се наведе тревожно:

— Къде е другото? Видението?

— Какво видение?

— Човекът… въжето… това сън ли беше?…

— Не — увери го Сернин, — и това е действителност.

— Какво говорите? Какво говорите? О, не… не… моля Ви… събудете ме, ако спя… или по-добре да умра!… Но аз съм мъртъв, нали? А това е кошмарът на един труп… Ах, усещам, че разумът ме напуска… Моля Ви…

Сернин постави нежно ръка върху главата на младежа и като се наклони към него, каза:

— Изслушай ме… слушай добре и ще разбереш. Ти си жив. Твоята физика и съзнанието са си същите и са живи. Но Жерар Бопре е мъртъв. Разбираш ме, нали? Общественото същество, което се казваше Жерар Бопре, не съществува вече. Ти го премахна, утре в гражданските регистри срещу името, което носеше ти, ще напишат „починал“ — и датата на твоята смърт.

— Лъжа! — едва изрече ужасеният младеж. — Лъжа, защото аз съм Жерар Бопре.

— Ти не си Жерар Бопре — заяви Сернин. И като посочи отворената врата, добави: — Жерар Бопре е там, в съседната стая. Искаш ли да го видиш? Той виси на куката, на която си го закачил. На масата има писмо, с което си подписал смъртта му. Всичко това е редовно, това е окончателно. Няма защо повече да се връщаме към брутален и невъзвратим факт — Жерар Бопре го няма вече!

Младежът слушаше отчаян. Сега, когато фактите придобиваха по-малко трагичен обрат, по-малко трагично значение, той се успокои и започна да разбира.

— А после?

— После, да поговорим…

— Да,… да… да поговорим…

— Една цигара? — каза принцът. — Приемаш ли? Ах, аз виждам, че се връщаш към живота. Толкова по-добре, ще се разберем, и то бързо. Той запали цигарата на младежа, после своята и веднага обясни с няколко думи:

— Покойни Жерар Бопре, ти беше уморен от живота, болен, без пари, без надежда… Искаш ли сега да имаш добро здраве, да си богат и могъщ?