Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Искам да живея!

— Твърдо и безвъзвратно ли го искаш?

— Да, хиляди пъти да! След ужасното нещо, което се опитах да извърша, смъртта ме плаши… Всичко… всичко друго, но не и смърт!… Всичко… страдание… глад… болест… всички мъчения, низости… дори престъпление, ако това е нужно… но не и смърт.

Той се тресеше от треска и тревога, сякаш големият му враг — смъртта, все още бродеше около него, а той се чувстваше неспособен да се измъкне от прегръдката на костеливите й ръце.

Принцът удвои усмивката си и произнесе пламенно, надвесен над него като над плячка:

— Не искам нищо невъзможно от теб, нищо лошо… Ако стане нещо, аз ще отговарям… Не, няма да има престъпления… малко страдание, съвсем малко… ще ти потече малко кръв. Но какво е това пред ужаса да умреш?

— Страданието ми е безразлично.

— Тогава хайде веднага! — извика Сернин. — Веднага! Десет секунди страдание и това ще бъде всичко… десет секунди и животът на другия ще ти принадлежи…

Той го беше притиснал до себе си и, наведен над стола, държеше лявата му ръка, опряна на масата с разперени пръсти. Той бързо извади нож от джоба си, натисна острието върху малкия му пръст, между първата и втората става, и заповяда:

— Удряй, удряй сам! Един удар и готово!

Той държеше дясната му ръка и се опитваше да я стовари върху другата като чук.

Жерар се изви, сгърчен от ужас. Сега разбираше.

— Никога! — смутолеви той. — Никога!

— Удряй! Само един удар и готово, само един удар и ти ще приличаш на онзи човек, никой няма да те познае…

— Как се казва…

— Първо удари…

— Никога! Ох, какво мъчение… Моля Ви… по-късно.

— Сега… настоявам… трябва…

— Не… не… не мога…

— Хайде, удряй, глупако, това означава богатство, слава, любов.

Обзет от порив, Жерар вдигна юмрук.

— Любов — каза той — за нея ще го направя.

— Ти ще обичаш и ще бъдеш обичан — произнесе Сернин. — Твоята годеница те очаква. Аз ти я избрах. Тя е по-невинна от най-невинните, по-красива от най-красивите. Но трябва да я завоюваш. Удряй!

Ръката се стегна за фаталния удар, но инстинктът беше по-силен. Нечовешка енергия сгърчи младежа. Внезапно той разкъса прегръдката на Сернин и избяга.

Спусна се като луд към другата стая. Вой от ужас се изтръгна от гърдите му при вида на отвратителната гледка, той се върна и падна на колене пред Сернин.

— Удряй! — каза той, като разтвори отново пръстите му и разположи острието на ножа.

Направи го механично. С автоматичен жест, с обезумели очи, с прежълтяло лице, младият човек вдигна юмрук и удари.

— Ох! — простена той от болка.

Малкото парченце плът беше отхвръкнало. Течеше, кръв. За трети път загуби съзнание.

Сернин го погледа няколко секунди и произнесе кротко:

— Горкичкото момче! Аз ще те възнаградя стократно. Аз винаги плащам по кралски.

Той слезе и намери доктора:

— Готово. Сега е твой ред… Качи се и му направи разрез на дясната буза, подобно на белега на Пиер Льодюк. Двата белега трябва да са еднакви. След час ще дойда да те взема.

— Къде отивате?

— Да подишам въздух. Сърцето ми не издържа. Навън той вдиша дълбоко, после запали нова цигара.

— Добър ден — прошепна той… — Малко натоварен, малко уморителен, но плодотворен, наистина плодотворен. Станах приятел на Долорес Кеселбах. Станах приятел на Женевиев. Изфабрикувах си един доста представителен нов Пиер Льодюк, който ми е изцяло предан. И накрая, намерих за Женевиев съпруг, какъвто не се среща всеки ден. Моята задача е изпълнена. Остава само да прибера плода на своите усилия. Ваш ред е да поработите, господин Льонорман. Аз съм готов.

И добави, като си мислеше за нещастния осакатен, когото беше заслепил с обещанията си:

— Но… има едно „но“… аз не знам точно какъв е бил този Пиер Льодюк, чието място поднесох така великодушно на младежа. А това е дразнещо… Защото нищо не доказва, че Пиер Льодюк не е бил син на месар…

На 31 май сутринта всички вестници напомниха, че Люпен в писмото си до г-н Льонорман беше обявил, че на тази дата ще стане бягството на разсилния Жером. А един от тях резюмираше много добре положението до този ден:

„Ужасната касапница в хотел «Палас» стана на 17 април. Какво е открито досега? Нищо.

Имаше три улики — табакерата, буквите Л и М, пакетът със забравените дрехи в канцеларията на хотела. Каква полза беше извлечена от тях? Никаква.

Изглежда подозират един от пътниците, който живееше на първия етаж и чието изчезване изглежда подозрително. Намериха ли го? Установиха ли неговата самоличност? Не.