Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Следователно драмата е толкова загадъчна, колкото в първите мигове. Мракът е все още толкова гъст, колкото и по-рано.

Като допълнение към тази картина ни уверяват, че имало разногласия между префекта на полицията и неговия подчинен г-н Льонорман и че ако председателят на Съвета не го подкрепял толкова силно, той щял отново да си подаде оставката. Случаят Кеселбах щял да се ръководи по-нататък от зам. Началника на Сигурността г-н Вебер, личен враг па г-н Льонорман. С една дума — хаос, анархия. А насреща им стои — Люпен, т.е. методичност, енергия, последователност. Какво е нашето заключение? Много кратко. Люпен ще отвлече своя съучастник днес, 31 май, както го беше предсказал“.

Това заключение, което се срещаше по страниците на всички вестници, съвпадаше с мнението на обществото. И може да се вярва, че заканата отиваше на по-високо място, защото префектът на полицията по време на отсъствието на г-н Льонорман, обявил се за болен, и зам.-началникът на Сигурността г-н Вебер бяха взели най-строги мерки както в Съдебната палата, така и в затвора на Сигурността, където се намираше обвиняемият.

От скромност не посмяха в този ден да прекъснат ежедневните разпити, водени от г-н Формери, но от затвора до булевард „Пале“ цареше истинска мобилизация на силите на полицията за охрана на улиците, по които се минаваше.

За голяма изненада на всички 31 май мина, а оповестеното бягство не стана.

Все пак беше направен известен опит, който се изрази в задръстване на трамваи, пътнически автобуси и камиони при минаването на затворническата камионетка и необяснимо спукване на гумата на тази кола. Но опитът не отиде по-далече.

Значи бе провален. Хората останаха разочаровани, а полицията триумфираше шумно.

Обаче на другия ден, в събота, се понесе невероятен слух из Съдебната палата и стигна до канцелариите на редакциите — разсилният Жером беше изчезнал.

Възможно ли е това?

Въпреки че специалните издания потвърждаваха новината, другите отказваха да допуснат, че е вярна. Но в 6 часа една бележка, публикувана в „Депеш дьо соар“, я направи официална.

Получихме следното съобщение, подписано от Арсен Люпен. Специалната марка, която носи, съответства на марката на последното писмо, което Люпен изпрати до пресата, и свидетелства за автентичността на документа.

„Г-н Директор,

Благоволете да ме извините пред публиката, че не удържах на думата си вчера. В последния момент забелязах, че 31 май е петък! Можех ли в петъчен ден да върна свободата на моя приятел? Помислих си, че нямам право да поема такава отговорност.

Извинявам се също, че, противно на обичайната ми откровеност, сега не давам разяснения как стана това малко събитие. Направих го толкова изобретателно и просто, та се страхувам, да не ме последват всички злосторници. Но затова пък изненадата ще бъде голяма в деня, когато ми бъде позволено да говоря! Това ли е всичко, ще каже някой? Да, но трябваше да се помисли.

Моля Ви да приемете, господин Директор…

Един час по-късно Валанглей, председателят на Съвета, се обади по телефона на г-н Льонорман и в Министерството на вътрешните работи.

— Какъв хубав вид имате, скъпи ми Льонорман! А аз Ви мислех, че сте болен и не се осмелявах да Ви безпокоя!

— Не съм болен, господин председател.

— А защо отсъствахте толкова, защо бяхте сърдит? Пак ли проявявате лошия си характер?

— Признавам си, че характерът ми е лош, господин председател… но не съм се сърдил.

— Да, но си стойте вкъщи! А Люпен се възползва от това, за да освободи своите приятели…

— Можех ли да му попреча?

— Как? Та хитростта на Люпен е дебелашка. Както обикновено той обяви датата на бягството, всички повярваха, беше направена симулация на опит. Бягството не стана, и на другия ден, когато никой вече не мислеше, хоп, птичките отлетяха.

— Господин председател — каза сериозно началникът на Сигурността. — Люпен има такива средства, че ние не можем да му попречим да постигне каквото е решил. Бягството беше математически сигурно. Предпочетох да махна с ръка… и да оставя другите да се посмеят.

Валанглей възрази:

— Наистина г-н префектът на полицията и г-н Вебер сега, изглежда, не се радват… Но както и да е, можете ли да ми обясните, Льонорман?

— Всичко, което знаем, господин председател, е, че бягството е станало в Съдебната палата. Обвиняемият бил превозен със затворническа кола и отведен в кабинета на г-н Формери… но не е излязъл от Съдебната палата. И все пак не се знае какво е станало с него.