Морис Льоблан: Графиня Дьо Калиостро

Годините минаваха чаровни и безгрижни.

Раул изпълни едно от обещанията, които й беше дал: тя беше много щастлива.

Другото обещание не изпълни: не стана честен човек.

Това той не можеше да изпълни. В кръвта му беше страстта да присвоява, да комбинира, да мами, да лъже, да се забавлява за сметка на другите. Той беше по инстинкт контрабандист, пират, мародер и конспиратор. Стана шеф на банда. Освен това в училището на Калиостро той си бе дал сметка, не без известна доза гордост, за наистина изключителните си качества, които го правеха несравним. Той вярваше в своята гениалност. Приписваше си една фантастична съдба, различна от съдбата на всички други хора, които живееха по негово време. Чувстваше се над всички. Той беше господарят.

Без знанието на Кларис и без някога младата жена да има и най-малко подозрение за това, той се впусна в различни начинания и сполучи в сделки, които все повече и повече утвърждаваха авторитета му. Той постигна в развитието си свръхчовешки качества. Например завоюването на съкровището на френския кралски дом, една друга тайна, завещана от граф Дьо Калиостро.

Но преди всичко, си казваше той, почивката и спокойствието на Кларис! Уважаваше много жена си. Как можа да се ожени за момиче с такива качества! Поздравяваше се за това.

Тяхното щастие продължи пет години. В началото на шестата тя почина при раждане. Остави син на име Жан.

Два дни след смъртта й обаче детето изчезна, без да остане и най-малка следа, която би позволила на Раул да открие кой е могъл да се промъкне в малката къща на Отьой, в която живееше, нито как са успели да извършат отвличането.

Колкото за това откъде произхожда ударът, той нямаше никакво съмнение. Раул бе сигурен, че удавянето на двамата братовчеди е било провокирано от Калиостро. След като научи, че Доминик е умрял отровен, той прецени, че отвличането на сина му е уредено само от Калиостро 25 25 Виж книгата „Отмъщението на Калиостро“ от същия автор. Б. пр. .

Мъката му го преобрази. Нямаше нито жена, нито син, които да го възпират. Остана без задръжки и решително се впусна по пътя, в който насочи всичките си усилия. От следващия ден той стана Арсен Люпен. Скрупули? Задръжки? Благоприличие? Напротив! Скандали, провокации, надменност, суетност и вулгарност — неговото име беше по стените на окрадените домове, не слизаше от хрониките на вестниците, визитните му картички бяха намирани в разбитите сейфове. Арсен Люпен! Раул д’Андрези беше умрял заедно с Кларис.

Но дали под това име или под други имена, които се забавляваше да приема, като например граф Бернар д’Андрези (той беше откраднал документите на един братовчед от фамилията, умрял в чужбина), Орас Велмон, полковник Спармиенто, херцог Дьо Шармьорас, принц Сермин, дон Луи Перена; винаги и навсякъде, във всичките си метаморфози и под всичките си маски, той продължаваше да търси графиня Дьо Калиостро, продължаваше да търси своя син Жан.

Той не намери отново сина си. Никога не видя отново Калиостро.

Жива ли беше още? Осмеляваше ли се да се върне във Франция? Продължаваше ли да преследва и убива? И най-важното — трябваше ли да допуска, че с изречената закана в момента на разрива в имението д’Етижу над него продължава да виене заплахата за жестоко отмъщение и че отвличането на сина му е само началото.

Целият живот на Арсен Люпен, неговите безумни начинания, свръхчовешки напрежения, нечувани триумфи, изкючителни страсти, екстравагантни амбиции — всичко това трябваше да премине, преди неприятелите да му позволят да си отговори на тези страшни въпроси.

Така премина животът на Арсен Люпен. Такъв се представяше навсякъде, докато неговото първо приключение се възобнови четвърт век по-късно, това, което той обича да оценява днес като последното приключение в живота си.

Създателят на знаменития литературен герой Арсен Люпен, МОРИС ЛЬОБЛАН, е роден на 11 декември 1864 г. в Руан, старата столица на Нормандия. Баща му е имал малка корабостроителница и е искал синът му един ден да поеме нейното ръководство, затова го изпраща в Манчестър и Бернил да учи езици и право. Но кръвта на италианските прадеди в жилите на младежа надделява и той избягва в Париж, посвещава се на литературата и публикува за първи път в „Жьо се ту“ („Зная всичко“), за да се роди Арсен Люпен. Редом с него започва кариерата си и сестра му, актрисата и певицата Жоржет Лъоблан. Метерлинк написва много от драмите си за нея. Тя е първият читател на първия роман на брат си — „Арсен Люпен, джентълменът крадец“. С него е поставено началото на „трилъра“. При Лъоблан проблемът е не да се открие, а да се залови престъпникът — нещо, което не може да стори полицията. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа, които „Тренев & Тренев“ С-ие ще подготвят за печат последователно: „Кухата игла“, „Взривът на гранатата“, „Златният триъгълник“, „Зъбите на тигъра“, „Осемте удара на часовника“, „Признанията на Арсен Люпен“, „Страхотното събитие“, „Госпожицата със зелените очи“, „От полунощ до седем часа“, „Червената броеница“, „Островът с тридесетте ковчега“, „Тайнственото свърталище“, „Доротея, танцьорката на въже“, „Жената с двойната усмивка“ и други, обхващащи творчеството на писателя до 6 ноември 1941 г., когато при едно посещение при сина си той настива в неотопления влак и умира в Перпинян, вече като член на Френската академия.