Морис Льоблан: Графиня Дьо Калиостро

Раул нямаше кураж да го направи и не искаше да си присвоява правото да наказва. И после, беше я обичал много…

Той остана дълго време до нея и я съзерцаваше с безкрайна тъга. Не направи нито едно движение. Беше пълен с горчивина и отвращение. Борбата го беше изтощила, а и не само тя. Жозин беше неговата първа голяма любов. При нея за пръв път наивното сърце влага цялата си свежест и душата изпитва сладостното чувство, че се е сляла напълно с душата на любимия. Моментите на пълно физическо сливане винаги оставят в съзнанието ни нежен спомен, който никога не може да бъде забравен, нито напълно потъпкан от ненавист и злоба.

През целия си живот Раул запази покрай устните си две дълбоки бръчки на разочарование, а в душата си — впечатлението, че носи позорно петно.

Тя въздъхна по-дълбоко и повдигна клепачи.

Тогава той изпита непреодолима нужда да не я вижда повече и даже да не мисли повече за нея.

Отвори прозореца и се ослуша. Стори му се, че по пътеката чува стъпки. Леонар сигурно идваше от брега, за да докладва, че експедицията се отлага, тъй като жертвата е манекен. Тревожеше го без съмнение и закъснението на Жозефин Балзамо и той идваше да й помогне, ако е в опасност.

„Нека я намери тук и я занесе — си каза Раул. — Нека живее или умре! Нека бъде щастлива или нещастна! Безразлично ми е… Нищо повече не искам да знам за нея. Стига! Стига този ад!“

И без да каже дума, без да погледне жената, която му протягаше умолително ръце, той си тръгна…

На следващата сутрин Раул се представи на Кларис д’Етижу.

Той не беше виждал напоследък младото момиче, за да не отваря много рано още незаздравелите й рани. Но тя знаеше, че е тук, и той веднага разбра, че времето вече беше свършило своята работа. Бузите й бяха по-розови. Очите й бяха изпълнени с надежда.

— Кларис — каза й той, — от първия ден ми обещахте да ми простите за всичко…

— Няма за какво да ви прощавам, Раул — отговори младото момиче, като мислеше за баща си.

— Да, Кларис, причиних ви много мъки. Причиних много и на себе си и желая не само вашата любов, а и вашите грижи и закрила. Имам нужда от вас, Кларис, за да забравя ужасните спомени, да си възвърна вярата в живота и да воювам против лошите неща, които са в мен и ме повличат… където не бих искал да ходя. Ако ми помогнете, аз съм уверен, че ще стана честен човек, и чистосърдечно ви обещавам, че ще бъдете щастлива. Искате ли да станете моя жена, Кларис?

Тя му протегна ръката си.

Както беше предвидил Раул, цялата злокобна система от интриги, предназначена, за да се завладее легендарното съкровище, остана в сянка. Самоубийството на Боманян, приключенията на Пелегрини, мистериозното присъствие на графиня Дьо Калиостро, нейното бягство, корабокрушението на „Светулка“, а също и другите факти правосъдието не можа или не пожела да разкрие.

Съдружниците на Боманян се разделиха и не проговориха никога. Нищо не се узна.

Ролята на Раул в тъмната афера остана неизяснена и неговата сватба мина незабелязано. Но по какво стечение на обстоятелствата успя да се ожени под името виконт д’Андрези? Без съмнение, той трябваше да напрегне всички сили в трудното начинание и то му струваше двете шепи скъпоценни камъни, които спаси от голямото съкровище. Този метод винаги е бил най-сигурен за получаване на всякакво съдействие.

Очевидно по същата причина един прекрасен ден името Люпен се оказа несъществувало. В никакъв регистър за гражданско състояние, в никакъв автентичен документ вече не ставаше дума за Арсен Люпен, нито за неговия баща Теофаст Люпен. Законно съществуваше само виконт Раул д’Андрези и този виконт замина на сватбено пътешествие из Европа заедно с виконтесата, родена Кларис д’Етижу. По това време се случиха две събития. Кларис роди момиченце, което почина на следващия ден след раждането. Няколко седмици по-късно, тя научи за смъртта на баща си.

Всъщност Годфроа д’Етижу и братовчед му Оскар дьо Бенето загинаха по време на една разходка по крайбрежието с лодка. Злополука? Самоубийство? Двамата братовчеди в последните дни от живота си приличаха на луди и тяхната гибел беше посрещната с облекчение. Лансираше се също така версията, че има престъпление и че една увеселителна яхта е ударила лодката и след това е избягала.

При всички случаи Кларис не пожела да се намесва в съдбата на човека, когото считаха за неин баща. От негово име направи подарък на едно благотворително учреждение.