Морис Льоблан - Графиня Дьо Калиостро

Върху това и всичко останало цареше мълчание.

Щом минаха Руан, тяхното уединение се наруши. Леонар отново се появи. Той старателно избягваше всяка среща с Раул на палубата. Съзаклятничеството се възобнови. Берлината и неуморимите малки кончета всеки ден отвеждаха Жозефин Балзамо. Къде? Раул си отбеляза, че три от абатствата се намираха близо до реката: Сен Жорж дьо Бошервил, Жумиеж и Сен Вандрий. Но ако тя действително продължаваше да се осведомява, това значеше, че нищо не е още решено и че е претърпяла неуспех.

Тази мисъл го подбуди отново към действие. Той беше оставил велосипеда си в странноприемницата до Етижу. Когато наближиха селото, той слезе на брега, взе го и отиде в околностите на Лийбон, където живеете майката на Бриджит. Там научи, че вдовицата Руселен е затворила къщата си преди дванадесет дни, т.е. по време на пътуването на Жозефин Балзамо — и казала на съседите си, че отива при дъщеря си в Париж. Пак от тях Раул научи, че един ден преди заминаването, вечерта, една дама я посетила.

Раул се завърна на катера чак в десет часа вечерта. Той беше закотвен до югозападния бряг на първия завой на реката след Руан. Малко преди да пристигне, Раул задмина берлината на Жозин, която едва се влачете, като че ли малките кончета на Леонар бяха капнали от умора. На брега на реката Леонар скочи, отвори вратата и изнесе на рамо безжизненото тяло на графинята. Раул му помогна и те настаниха младата жена в кабината й. След малко дойде и моряшкото семейство.

— Погрижете се за нея — грубо каза Леонар на прислужниците. — Тя е само в безсъзнание. Но е опасно. Някой ще се опари, ако се опита да излезе вън от кораба.

Жозефин Балзамо бълнува през цялата нощ, но Раул не можа да разбере нито една от несвързаните й думи, които се изливаха от устата й. На сутринта тя беше вече здрава. Вечерта Раул отиде до съседното село и си купи един руански вестник, в който между разните случки от областта прочете:

„Вчера следобед на жандармерията в Кодебек е било съобщено, че дървар чул женски писъци за помощ откъм една изоставена пещ за добиване на вар, която се намирала в покрайнините на гората на Молеврие. Жандармерията изпратила веднага на място сержант и жандарм. Когато те наближили до градината, в която била построена пещта, видели през оградата, че двама мъже влачели по склона една жена към затворена кола, пред която стояла права жена.

Принудени да заобиколят овощната градина, жандармите достигнали до входа й едва след заминаването на колата. Преследването започнало веднага, преследване, което би трябвало да завърши с лесна победа за конната жандармерия, но въпросната кола била впрегната с два толкова бързи коня и коларят познавал така добре цялата местност, че успял да се измъкне по кръстосаните пътища, които отиват на север, между Кодебек и Мотвил. Освен това паднала нощта и било невъзможно да се установи къде успяла да се скрие бандата.“

„Това никога няма да се установи — си каза самоуверено Раул. Никой друг освен мен не ще може да разреши тази загадка, защото само аз знам откъде са тръгнали и къде са пристигнали.“

Той поразмисли и стигна до следните заключения: „Без съмнение вдовицата Руселен е била затворена в изоставената варница под надзора на някой съучастник. Жозефин Балзамо и Леонар, които са я привлекли вън от Лийбон и затворили, са идвали всекидневно при нея, за да я разпитват за неща, които вдовицата по всяка вероятност не знае. Вчера разпитът е бил сигурно малко по-жесток от обикновено. Вдовицата Руселен е започнала да вика. Жандармите са пристигнали. Безумно бягство. По пътя са оставили пленницата в друг, предварително подготвен затвор и още веднъж се спасяват. Всичките тези емоции са предизвикали у Жозефин Балзамо една необичайна за нея нервна криза. Тя е изгубила съзнание.“

Раул разгърна една подробна карта на района. От гората на Молеврие до „Безгрижния“ директният път беше тридесетина километра. Тук, в близост до този път, по-малко или повече вдясно или вляво, е затворена вдовицата Руселен.

„Хайде — каза си Раул, — теренът на битката е очертан и часът за моето излизане на сцената е близък.“

От следващия ден той започна издирванията си, като се шляеше по нормандските пътища и се стараеше да възстанови местата за спиране на „една стара берлина, впрегната с две малки кончета“. Разследването трябваше да има някакъв логичен и съдбоносен резултат.

Тези дни бяха може би дните, в които любовта на Жозефин Балзамо и на Раул прие характера на най-неутолима страст и ненаситно желание за обладаване. Младата жена, която бе търсена от полицията и която не забравяше инцидента в странноприемницата на майка Васьор, не се осмелявате да напусне „Безгрижния“ и да обикаля областта Ко. Така, между експедициите си Раул я намираше отново в каютата на корабчето тръпнеща и ненаситна и те веднага се хвърляха в прегръдките си, за да вкусят от насладите, на които и двамата предчувстваха наближаващия край.