Морис Льоблан - Графиня Дьо Калиостро

Планът на Раул вземаше правилна насока. Беше достатъчно да спомене в спора името на Калиостро, за да хвърли в смут неприятеля, и този смут беше толкова голям, че Боманян с необяснимо безсрамие заговори за Калиостро като за човек, който не е вече жив.

— Вие я познавахте? Къде? Кога? Какво ви е казала тя? Какви документи ви е дала?

— Запознах се с нея в началото на миналата зима като вас, господине — отговори Раул, като изостряше офанзивата си. — През пялата зима, до момента, в който имах щастието да срещна дъщерята на барон д’Етижу, аз я виждах за малко почти всеки ден.

— Лъжете, господине — изръмжа Боманян. — Тя не би могла да ви вижда всеки ден. Тя щеше да изрече пред мен името ви! Аз бях между нейните най-добри приятели, за да крие една тайна от този вид.

— Тя я пазеше.

— Подлост! Вие искате да ме накарате да повярвам, че между вас и нея е съществувала една невъзможна интимност. Това е лъжа, господине. Можете да обвините Жозефин Балзамо в много неща: кокетство, измама, но никога в разврат.

— Любовта не е разврат — отговори спокойно Раул.

— Какво говорите? Любов ли? Да не би Жозефин Балзамо да ви е обичала?

— Да, господине.

Боманян беше вън от себе си от ярост. Той размаха юмруци пред лицето на Раул. Приятелите му се опитаха да го успокоят, но той продължаваше да се тресе и пот рукна по челото му.

„В ръцете ми е — радостно помисли Раул. — На въпроса за престъплението от угризения на съвестта не посмя да шавне. Но е разяден от любов и ще го водя дотам, докъдето искам.“

Минаха една или две минути. Боманян си избърса лицето. Изгълта чаша вода и като си даде сметка, че неприятелят, макар че му изглеждаше толкова слаб, не бе от тези, от които се отървават за миг, започна отново:

— Да не се отвличаме, господине. Вашите лични чувства към графиня Дьо Калиостро нямат нищо общо с това, което днес ни занимава. Връщам се следователно към първия си въпрос: за какво идвате тук?

— За нещо твърде просто — отговори Раул — и едно кратко обяснение е достатъчно. По отношение на религиозните богатства от Средните векове, които искате да внесете в касите на йезуитския орден, ето с какви данни разполагаме: тези богатства, канализирани през всички провинции, са били изпращани в седем по-главни абатства на Ко и са образували една обща част, управлявана от тези, които са се наричали седемте делегирани администратори. От тях само един е познавал мястото на касата и шифъра на ключалката. Всяко абатство е притежавало един епископален или пасторален сребърен пръстен, който от поколение на поколение е бил предаван на следващия делегиран администратор. Като символ на своята мисия комитетът на седемте е бил представен от един голям меден канделабър със седем поставки (или разклонения) за свещи, всяко разклонение на който е носело като спомен от староеврейската литургия и храма на Мойсей по един скъпоценен камък от същия вид като този на пръстена, на който съответства. Така също разклонението, което намерих в Гюйор, носи един червен камък, фалшив гранат, който беше камъкът, представляващ съответното абатство. От друга страна знаем, че брат Никола, последният главен администратор на манастирите в Ко, е бил монах на абатството във Фекамп. Съгласни ли сте?

— Да.

— Следователно достатъчно е да се знаят имената на седемте абатства, за да се знаят и седемте места, където има шанс да се намерят богатствата. И така, седемте имена са написани на вътрешната страна на седемте халки, които Бриджит Руселен ви е отстъпила или продала, не ме интересува точната дума, вчера вечерта в театъра. Това са тези седем халки, които моля да ми дадете да видя.

— Това ще рече — подскочи Боманян, — че ние сме търсили в продължение на дълги години, докато вие претендирате от пръв удар, наготово, да достигнете до същата цел като нас?

— Точно така е.

— А ако откажа да ги дам?

— Извинете, да откажете ли? Ще ви отговоря само на формален отказ.

— Очевидно, младежо, отказвам. Молбата ви е абсолютно безразсъдна и отказвам по най-категоричен начин.

— Тогава ще ви издам.

Боманян изглеждаше смаян. Той изгледа Раул, както се гледа някой опасен луд.

— Ще ме издадете… каква е тази нова история?

— Ще ви издам и тримата.

— И тримата? — се присмя той. — И по какъв повод, мой малки господине?

— Ще ви издам и тримата като убийци на Жозефин Балзамо графиня Дьо Калиостро.

Не последва и най-малък протест. Годфроа д’Етижу и неговият братовчед потънаха по-дълбоко в столовете си. Боманян стана оловносивкав и неговият присмех завърши с ужасна гримаса.