Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

— Как завърши това приключение? — заинтересува се Мейсън.

— О, Гладън не направи изключение. Но не бива да ви отнемам повече времето с всички тези истории.

Мейсън посочи телефона:

— Чакам да ми се обадят, мис Бегби, но вие ми направихте впечатление. В края на краищата един адвокат трябва да знае колкото се може повече за човешката природа. Ще сторя всичко, което е по силите ми, да ви направят пробни снимки, затова трябва да съм наясно с вашето минало.

— Това ме задоволява — засмя се тя. — Гладън се подиграваше на моите амбиции. Казваше, че с простодушието и детинските си мечти нямам никакъв шанс в Холивуд. Обясни ми, че трябва да се превърна в изтънчена млада дама. И не е толкова трудно да се досетите какво стана по-нататък. Само един човек можеше да го направи и това беше Стонтън Вестър Гладън. Обучава ме три месеца. Когато свършихме, бях загубила много неща. Същевременно бях придобива известна изтънченост и много бях помъдряла. Той се изпари с малкото ми наследство и ме остави разорена и разочарована. Наложи се да работя като сервитьорка.

— Не отидохте ли в полицията?

— Разбира се, че отидох. Но не им разказах цялата история. Само най-важното: как ми задигна парите и изчезна. Изигра ме майсторски. Отначало ме уверяваше, че не се интересува от парите ми, после взе да настоява да ми стане постоянен агент. Искаше двадесет процента от приходите ми, когато направя кариера. Настояваше да ми бъде мениджър, агент, учител и всичко останало. Започна много хитро и успокояващо. След това откри „голямата ми природна дарба“ и захвана възторжено да възхвалява скритите ми способности. Съвсем ми завъртя главата. Естествено под негово ръководство развивах и драматичната си дарба. Последната можете да я поставите в кавички. Превръщах се в жена. Научих нови неща за чувствата. Придобих зрял вид. Подготвях се за Холивуд. Във всяко отношение. След тава му хрумна блестяща идея. Имал възможност да се включи в бизнеса на една филмова студия. Щяла съм да се поохарча малко, но за сметка на това ще стана акционер. Това бил идеалният начин за пестене на време и пари, което щяло да ме изстреля направо на върха. Дадох му парите си, за да ги вложи. Това също можете да го поставите в кавички, мистър Мейсън. Сетне изчезна. Полицията, разбира се, разследва случая. Установиха, че в Холивуд никога не са чували за Стонтън Вестър Гладън. Хората, които споменаваше на малко име, дори не знаеха за неговото съществуване. Казаха ми, че това е стар и изпитан трик.

— Така че загубихте амбициите си за Холивуд?

— Мислех, че съм. Работех като сервитьорка. Видях обратната страна на медала, но и понаучих това-онова. Поглеждам се в огледалото и сравнявам онова, което виждам, със свежото младо момиче някога, когато мечтаех за филмова кариера и градях въздушни кули. Така се случва обикновено. Но аз не се примирих. Не можех да стоя на едно място. Скитах из страната. Накрая се запитах: „Защо пък да не видя Холивуд?“ И го направих с два скока…

— Два?

— Най-напред отидох в Нидълс. Поработих там, изкарах малко пари за из път и тогава се разболях. Когато се разплатих с болницата, беше ми останала само една таратайка, която се движеше като охлюв, някой и друг парцал и толкоз. Трябваше да разбера, че Холивуд е само една магия, но реших да продължа. Добрах се до Корона. Задната част на таратайката ми се разпадна и се наложи да чакам да изпратят части от Лос Анжелос. Така се озовах в онзи мотел… Е, останалото го знаете.

Мейсън я гледаше замислено.

— Наистина ли намериха част от откраднатите бижута в куфара ви?

— Да. Бях без пукнат грош, отчаяна. Имах точно толкова, колкото да платя за ремонта на колата, мотела и да стигна до Холивуд. Надявах се там да си намеря работа. Знаех, че няма да е лесно. Разправят, че градът е пълен с разочаровани момичета, дошли да станат звезди и завършили като сервитьорки, ако изобщо намерят работа. И така, на другия ден, след като пристигнах, влязох в банята да взема душ. Забелязах, че едно от чекмеджетата на шкафа, е извадено и там нещо блести. Беше диамантената гривна.

Тя млъкна, като се замисли за случилото се.

— Продължавайте! — подкани я Мейсън.

— Е, добре. Бях изпаднала, отчаяна, но отново изпълнена с амбициите отпреди години.

— Нима решихте да присвоите гривната? — рязко я попита той.

— Какво говорите! Хрумна ми идеята, че мога да получа някакво възнаграждение за нея. Помислих, че някоя богата жена е била в мотела предния ден и е свалила гривната си, преди да влезе в банята. После си е тръгнала и я е забравила. Бях сигурна, че не помни къде я е оставила, иначе щеше да телефонира в мотела.