Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

— Не сте имал друг повод да я забележите, нали?

— Какво имате предвид?

— Ами, някаква жена просто вади куфар от кола, паркирана срещу мотел. Няма нищо необикновено в това. Случва се всеки Божи ден.

— Да. Предполагам, че е така.

— И тъй не я забелязахте точно тогава, нали?

— Напротив — ухили се Нийли победоносно. — Забравяте, вече казах, че когато се наведе, вниманието ми беше привлечено от краката й.

— Видяхте краката й, така ли?

— Ами, да.

— И те привлякоха вниманието ви?

— И още как!

— Хубави крака?

— Много хубави!

— И ги забелязахте, когато тя се наведе?

— Да. Палтото й се повдигна и аз… ги зърнах…

— Видяхте достатъчно от тях, за да ви направят впечатление?

— Точно до коляното.

— И казахте, че е извадила нещо от куфара?

— Точно така.

— Какво направи с него?

— Сложи го в джоба си.

— В джоба на дрехата под палтото, или в джоба на палтото?

— В джоба на палтото.

— Много добре. И тъй, тя трябва да е била с палтото, когато е пъхнала онова нещо, каквото и да е било то, в джоба му?

— Да. И в двата джоба. Сетне затвори куфара и го остави в багажника.

— Това палто е с доста широки поли. Ще помоля ответницата да излезе напред и да го облече. След това нека се обърне с гръб към съдебното жури и да се наведе така, както свидетелят Боулс описа. Така ще разберем каква част от краката й е могъл да види.

Нийли погледна Мейсън и очите му се разшириха от учудване.

— Боже мой, въобще не помислих за това!

— Също и Боулс. Сега, докато изпълнявате неговата роля, ще ви задам още няколко въпроса. Казахте, че тогава сте видял ответницата за първи път. А кога я видяхте за втори път?

— В полицейския участък в Корона между лицата за разпознаване.

— Не ви питам това — Мейсън размаха укорително пръст в лицето на младия мъж. — Питам ви кога я видяхте за втори път?

— Ами… Сред лицата за разпознаване.

— Сигурен ли сте?

Нийли кимна, но изражението на лицето му говореше за неувереност.

— Не сте много убедителен — засмя се Мейсън.

— В интерес на истината не съм задавал въпросите на Боулс по този начин.

— Защо?

— Мислех, че няма да има никаква полза. Нали разбирате, свидетелят даде показания, че я е забелязал при колата и след това я е разпознал в полицейския участък в Корона.

— Уточни ли, че тогава я е видял за втори път?

— Не — призна Нийли. — Само намекна, но не беше твърде многословен.

— Не изпускайте този факт — посъветва го Мейсън. — Разберете дали след като е отишъл в полицията и е дал описанието й, полицаите не са прибрали момичето. Трябва да установите дали не са му дали възможност да я види предварително, а след като я е идентифицирал, не са я поставили между лицата за разпознаване.

— Но това вече е предрешаване на делото, защото той сигурно пренася впечатлението си тогава, когато я е видял в редицата между лицата за разпознаване.

— Оставете настрана впечатлението му. Досаждайте му. Атакувайте го. Не му давайте възможност да мисли между въпросите. Отговори ли на един, веднага задавайте друг.

— Не мога толкова бързо да измислям въпросите. Над това се мъча още от сутринта. Щом се замисля какво да го питам, и главата ми се изпразва.

— Не го допускайте. Засипвайте го с въпроси. Каквито и да са. Питайте го какво е било времето. Какви са били гумите на автомобила. Дали са били с бели джанти. Питайте го къде точно е била паркирана колата, на колко метра от ъгъла, на колко сантиметра от бордюра. Питайте го какво е правил там, дали е вървял или защо е спрял да върви. Ако е спрял, за да наблюдава момичето, уточнете кога е станало това. Колко време е стоял там. Питайте го защо е бил на това място, колко дълго е останал, къде е отивал, какво го е спряло, кога е тръгнал отново. Просто го засипвайте с въпроси и непрекъснато го следете като ястреб, активизирайте цялата си способност да се концентрирате, помнете всичко, което казва, съпоставяйте отговорите, за да търсите слабото място.

— Боже мой, мистър Мейсън, налага ли се едновременно да мисля за всичко това?

— Ако искате да бъдете добър адвокат по наказателни дела, не само трябва да мислите едновременно за всичко, но сте длъжен и да държите под око съдебното жури. Трябва да знаете какво им е направило впечатление и кое — не. Да долавяте кога започват да се отегчават и тогава да направите нещо ефектно, за да привлечете отново тяхното внимание. Необходимо е през цялото време да мислите за протокола. Да следите за грешки. Да внимавате. Въпросите си трябва да формулирате така, че да изваждат наяве правно допустими доказателствени факти. Начинът ви на изразяване не бива да предизвиква протести от противниковата страна и най-вече такива протести, които съдът може да приеме. Това ще накара журито да мисли, че не знаете какво правите.