Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

Съдията Дилърд погледна часовника си и му протегна ръка.

— Наистина бих желал да съм свободен. Не идвате много често насам.

— Така е — призна Мейсън, — в района гледат да не оставам без работа.

— Следя в пресата вашите дела и признавам, че ми доставят голямо удоволствие.

Мейсън благодари и излезе. Намери младия адвокат да седи в опустялата съдебна зала до масата на защитата, където преглеждаше бележките си. Той вдигна глава, срещна погледа на Мейсън, кимна несигурно и извърна очи встрани, после рязко дръпна стола си назад и пристъпи напред:

— Мистър Мейсън!

Високият адвокат спря.

— Какво има? — запита той.

— Името ми е Нийли. Франк Нийли. Исках просто да ви стисна ръката. Не знаех, че се намирате в залата. Когато съдията съобщи за това, ви познах от снимките във вестниците. Исках да ви кажа, че винаги… Че се възхищавам от вас и много пъти съм си мислел… Е, просто исках да ви поздравя, това е всичко.

— Благодаря. Как се справяте с делото?

— Страхувам се, че не много добре.

— Какво ви създава проблеми?

— И аз бих искал да зная, но не мога да стигна до никъде.

— Може би няма къде да се стига — засмя се Мейсън.

Нийли се поколеба за момент, след това измънка:

— Мистър Мейсън, как разпитвате човек, който е дал положителен отговор при разпознаването, когато чувствате, че той е плод на грешка, или че човекът лъже умишлено?

Мейсън се разсмя:

— Все едно да питаш планинар, как се катери до върха. Най-често започваш изкачването и не спираш, докато не стигнеш догоре. Понякога обаче ти се изпречват скални канари, пропасти и пукнатини и ти ги заобикаляш, за да откриеш най-удобния път. Но какво има? Нима смятате, че свидетелят лъже?

— Мисля, че подсъдимата не е виновна.

— Това чувство е добро — увери го Мейсън.

— Знам, че нямам право да ангажирам времето ви и… Аз… Но, мистър Мейсън, чувствам се толкова безполезен и безпомощен, чудя се какво да предприема.

— За какво става дума? — попита Мейсън.

— Това момиче, Ивлин Бегби, е келнерка, тръгнала да търси работа в Лос Анжелос. Шофирала стар модел автомобил, който се повредил. Трябвало да се смени някаква част и тъй като колата била развалина, наложило се да изпратят частта от едно гробище за коли в Лос Анжелос. Ивлин чакала да й я донесат в един мотел в Корона. Айрин Кийт, богатото момиче с откраднатите бижута, трябвало да бъде шаферка на една сватба в Лас Вегас. Цялата компания имала среща в бара в Корона и възнамерявала оттам да тръгне за сватбената церемония. Вероятно сте прочели за това. Младоженка щяла да бъде актрисата Хелън Чейни. Айрин Кийт имала няколко куфара с много бижута в тях. Една част били сватбени подаръци, други — нейни собствени, а трети принадлежали на Хелън. Двете пътували заедно. Паркирали колата и отишли в бара да чакат останалите. Когато излезли оттам, Айрин Кийт забелязала, че капакът на багажника е открехнат. Тя, прегледала куфарите. Бижутата на стойност около четиридесет хиляди долара били изчезнали. Уведомили полицията. Оттам решили, че някой от мотела може да е забелязал колата и да е провел малко проучване. Тогава онзи мъж, Хари Боулс, чул по радиото за кражбата. Явил се в полицията и описал жената. Направили проверка и открили моята доверителка Ивлин Бегби, която била отседнала в мотела. Тя отговаряла напълно на описанието, дадено от Боулс. Арестували я, претърсили куфара й и намерили част от бижутата.

— Част от бижутата ли? — прекъсна го рязко Мейсън.

— Диамантена гривна — кимна Нийли.

— Къде са останалите?

— Допускат, че ги е скрила.

— Защо ще крие част от тях, а не всичко?

— Не са предложили никаква хипотеза по този въпрос. Оставили са ме аз да търся обяснението.

— Възможно ли е гривната да не е от откраднатите бижута?

— Не.

— Изглежда доста обезкуражаващо, а?

— Наистина, но тя… Мистър Мейсън, просто не вярвам, че е виновна.

— Защо?

— Не зная. Вероятно шесто чувство.

— Ще разберете, че това чувство често пъти е основателно — кимна Мейсън.

— Толкова ми се иска да спечеля това дело.

— Напълно разбираемо е.

— Тя няма пари и ме назначиха за служебен защитник. Естествено, това е един най-обикновен, банален случай за съда. Там смятат, че един млад адвокат трябва да придобие опит и се грижат да му бъдат възлагани достатъчно подобни дела, които са безплатни. Работих много упорито. По цели нощи конспектирах законите. Мисля, че и насън да ме бутнат, ще отговоря вярно. Подготвил съм и пледоария за журито, но имам чувството, че няма да свърши работа. Струва ми се, че те вече са решили.