Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

— Вие сте отговорен за цялата тази… — избухна яростно Айрин Кийт.

Съдията удари с чукчето.

— Свидетелката да отговори на въпроса!

— Не съм длъжна!

— Напротив! — отвърна съдията.

— Казах, че от отговора ми може да излезе, че съм виновна и това е всичко, което ще измъкнете от мен. Разказала съм всичко на адвоката си и действам според неговите указания.

Съдията Кипън се поколеба за миг, дали да не подведе под отговорност свидетелката за обида на съда. После се обърна към Мейсън.

— Мистър Мейсън, струва ми се, че имате съвсем конкретни въпроси към свидетелката. Ако ги зададете, може би ще помогнете да се изяснят нещата!

Мейсън отново се обърна към Айрин Кийт:

— На десети този месец имахте ли спор със Стивън Мерил заради някакви бижута?

— Отказвам да отговоря.

Съдията погледна Мейсън с учудване.

— Какво означава това?

— Ваша милост, може би ще успея да изкопча отговора!

Хамилтън Бъргър скочи.

— Ваша милост, протестирам!

— Протестът се отхвърля! — отсече съдията, без дори да погледне към главния прокурор. — Продължавайте, мистър Мейсън! Задайте въпросите си!

— Мис Кийт, не е ли вярно, че на десети този месец сте дала на Стивън Мерил голяма сума пари?

— Отказвам да отговоря по същата причина!

— Не е ли вярно, че на десети сте разполагала с пистолет, който сте дала на Стивън Мерил?

— Но, ваша милост — намеси се отново Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу начина, по който се задават въпросите!

— Протестът се отхвърля!

— Ваша милост, моля да бъда изслушан!

Съдията дори не го удостои с внимание. Погледът му беше прикован върху Айрин Кийт.

— Няма да ви попреча да изложите аргументите си, мистър Бъргър, но мисля, че вашият протест не е добре обмислен. Съдът има твърдото намерение да разнищи докрай тази история!

— Ваша милост — протестира Бъргър, — съвсем очевидно е към какво се стреми мистър Мейсън. Той знае, че свидетелката няма да отговори на въпросите, свързани с оръжието, и се опитва да даде материал на пресата, като лансира абсурдни предположения. Все едно аз да я попитам; не е ли вярно, че на десети този месец се опитахте да подкупите съдията Кипън да убие Стивън Мерил с оръжие, което сте му дала и което напълно прилича на представените като веществени доказателства по това дело? И тъй като всеки път, когато се поставя въпросът за оръжието, тя ще се страхува да отговори, за да не излезе виновна и ще се позовава на Петата поправка, който и да е въпрос би звучал като обвинение, което тя не може да отрече. Добре известно е, че адвокатът на защитата е прочут с остроумието си и способността да набляга върху драматичното. Отново сме изправени пред дело, чието предварително задаване на въпроси би трябвало да протече съвсем нормално. То обаче се манипулира, така че съдебната зала се превърна в цирк.

— Завършихте ли, мистър Бъргър? — запита съдията като не откъсваше очи от свидетелката.

— Да, ваша милост.

— Протестът ви се отхвърля! Свидетелката да отговори на въпроса!

— Отказвам, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.

— Продължавайте, мистър Мейсън!

— Нямам други въпроси.

— Аз бих желал да задам един въпрос — отново се обади Бъргър.

— Имате това право.

— Мис Кийт, вярно ли е, че на десети този месец влязохте в сговор със Стивън Мерил, за да убиете президента на САЩ и че за тази цел сте дала на Стивън Мерил пистолета, който сте носила у себе си и който напълно прилича на едно от оръжията, изложени като веществени доказателства по това дело?

— Въпросът ви е несъстоятелен, мистър Бъргър. Смятам, че той опасно се приближава до опит за обида на съда!

— Просто се опитвам да изразя позицията по въпросите, задавани от защитата — би отбой Бъргър. — Искам да покажа, че след като свидетелката се страхува да даде показания относно пистолета, който е бил у нея на десети, е достатъчно да се прояви юридическа ловкост, за да се заплете в абсурдни предположения! Този отказ се използва, за да се прокара една теория, която би създала благоприятна популярност на обвиняемата.

— Разбирам гледната ви точка. Но с оглед поведението на свидетелката съдът счита, че обстоятелствата трябва да бъдат напълно изяснени. Можехте да изложите възраженията си по по-достоен начин.

— Моля за извинение, но при тази размяна на реплики между съда и обвинението, се пропуска фактът, че свидетелката все още не е отговорила на въпроса — прекъсна ги Мейсън.

— Съвсем ясно е, че тя няма да промени позицията си — обади се прокурорът. — Тя…