Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

— Да — съгласи се Нийли.

— Точно така се постъпва в един процес, в който има нещо нагласено. Разбъркаш ли всички яйца, никой не може да различи разкъсания жълтък. Разбъркаш ли фактите, разваляш плановете на човека, който си мисли, че идеално е планирал всичко.

Съдията Кипън огледа с неодобрителен поглед претъпканата зала.

— Искам да отправя няколко забележки към адвокатите на двете страни и към присъстващите. Съдът не одобрява сензационността, която витае около този процес! — Погледна за миг Пери Мейсън и продължи. — Нашата конституция повелява процесите да бъдат публични. Това не означава обаче, че протичането на всяко дело, даващо възможност за спекулации, трябва да се превръща в панаирджийска атракция. Присъстващите в залата са длъжни да разберат, че това е систематично разследване, а не шоу. Желателно е те да се въздържат от коментари, в противен случай залата ще бъде опразнена.

Съдът е възмутен от начина, по който делото се използва от пресата. Сутрешните вестници са изпълнени със сензационни репортажи, двусмислени коментари и интервюта. Съдът, естествено, не е в състояние да контролира пресата, но обръща внимание на адвокатите на двете страни, че целта на това предварително разглеждане е да установи съществуват ли основания да започне процес срещу обвиняемата. Съдът ще посрещне с дълбоко неодобрение всеки опит и на двете страни за зрелищност. Той ще приема единствено фактите.

А сега, мистър Редфийлд, след извършените от вас анализи, бих искал отново да заемете свидетелското място.

— Желаете ли да разпитам свидетеля? — попита Хамилтън Бъргър.

— Това ще направя аз! — отвърна съдията. — Мистър Редфийлд, завършихте ли балистичния анализ и микроскопските проби?

— Да.

— Какви са резултатите?

— Куршумът, причинил смъртта, и куршумът в гредата на къщата, обозначени съответно с № 1 и № 4, са изстреляни от пистолета, приет за веществено доказателство № 2. Куршумите № 2 и № 3 са изстреляни от пистолета, представен като веществено доказателство № 1.

Съдията се намръщи, докато осмисляше важността на казаното.

— А какво ще кажете за гилзите, намерени във веществено доказателство № 1.

— Гилзите са от куршуми, изстреляни от веществено доказателство № 2. Не са от оръжието, в което са открити.

— Означава ли това, според вас, че тези две гилзи са били извадени от веществено доказателство № 2 и са били поставени във веществено доказателство № 1?

— Това е единственото възможно обяснение.

— Може ли да се определи, дали са подменени и неизползваните патрони?

— Не, ваша милост.

Съдията Кипън вникна и в тези показания, после присви устни решително:

— Ще помоля адвокатите да се въздържат от въпроси, докато съдът се добере до същността на изложеното. Ще помоля мис Чейни да заеме свидетелското място.

Един възпълен мъж се надигна от мястото си.

— Ваша милост, бих желал да се отбележи в протокола, че аз, Хармън Б. Пасинг, се явявам в качеството си на адвокат на Хелън Чейни.

— Много добре. Дава й се правото да бъде представяна от адвокат. А сега нека мис Чейни заеме свидетелското място.

— Мис Чейни не е тук — намеси се отново Пасинг.

— Какво? — извика съдията.

— Съжалявам, ваша милост, тя не е тук.

— Защо?

Пасинг повдигна рамене.

— Най-малкото, защото не е редовно призована.

— Вчера беше тук.

— Да, ваша милост. И даде свидетелски показания.

— Сигурно е знаела, че ще бъде потърсена и днес.

— С цялото си дължимо уважение към съда ще отбележа, че към нея не е отправена дори формална препоръка да присъства днес тук.

— Мисля, че грешите.

— Съжалявам, ваша милост. Проучих протокола от заседанието много внимателно.

Съдията изгуби контрол над себе си, наведе се над масата, лицето му почервеня:

— Посъветвал сте я да се измъкне, без да понесе наказание за неуважение към съда!

— Бях повикан тук, за да окажа услуга на моя клиентка. Проучих всички факти по делото и доколкото ми беше възможно, запознах мис Чейни със законните й права — отвърна любезно Пасинг.

Съдията се позамисли и насочи гнева си този път към обвинението.

— Мис Чейни трябваше да бъде редовно призована! — После се обърна към Пасинг и ядно изрече: — Предполагам, че вече е извън юрисдикцията на този съд!

— Разбрах, че е в Лас Вегас. Повикаха я по работа.

— Прекрасно. Да чуем сега какво има да каже мистър Олдридж. Мистър Олдридж, заемете свидетелското място.