Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

— Чрез Стивън Мерил. Двамата бяха приятели. Той идваше често при Стивън, а на девети се премести в един от освободените апартаменти на същия етаж.

— Тялото на Стивън Мерил беше намерено във вашата кола. Преди това вие сте съобщил за нейното изчезване. Видяхте ли мистър Боулс този ден?

— Да.

— Кога?

— Към пет часа. Аз обикалях и проклинах крадеца. Мистър Боулс се появи и ни заговори.

— Какво означава „ни заговори“?

— Ами бях с приятелката си.

— Как се казва тя?

— Руби Инуд.

— Откога я познавате?

— Отдавна. И тя живее в същия блок.

— Какво се случи, след като срещнахте Боулс?

— Ами той подхвърли идеята, че Мерил може да е взел по грешка моята кола и че неговата…

— Ваша милост — намеси се Хамилтън Бъргър, — не разбирам какво цели защитата, но обръщам внимание, че не се представят никакви доказателства. Възразявам срещу казаното от мистър Боулс.

— Възражението се приема.

— Какво направихте след разговора с Боулс?

— Позвъних в полицията и им казах, че може да е станала грешка, не обвинявам никого и ако Стивън Мерил е взел колата ми, вероятно го е направил неволно.

— Останахте ли след това с Боулс?

— Да.

— Колко време?

— Ами горе-долу до девет.

— Кой друг беше с вас?

— Руби Инуд.

— Тя в залата ли е?

— Да.

— Това е всичко — каза Мейсън. — Призовете Руби Инуд.

Руби Инуд се приближи и положи клетва. Беше привлекателна брюнетка, която често примигваше и очевидно съзнаваше какво впечатление прави с прекрасната си фигура.

— Познавахте ли Мерил?

— Да.

— Видяхте ли го на десети?

— Да.

— Откога го познавате?

— От няколко месеца.

— Познавате ли мистър Боулс?

— Да.

— А мистър Лумис?

— Да.

— Бяха ваши приятели, нали?

— Да.

— С кого бяхте по-близка, с Мерил или с мистър Лумис?

— Мистър Лумис ми е приятел — отговори тя с достойнство.

— Но бяхте приятелка и със Стивън Мерил?

— Да.

— На десети той ви е показал голяма сума пари и ви е казал…

— Почакайте! — отново се намеси прокурорът. — Протестирам срещу излагането на свидетелски показания, основаващи се на чуто от другиго. Няма никакво значение дали Стивън Мерил й е показал тези пари, или не.

— Посочва мотива, ваша милост!

— Мотива! — гласът на съдията прокънтя. — Какво искате да кажете?

— Посочва мотива за убийството на Стивън Мерил. Парите у него са достатъчно основателен мотив.

— Разрешавам внасянето на доказателства за парите, но не и разговори за тях — отсече съдията.

— Видяхте ли голяма сума пари у него, мис Инуд? — продължи Мейсън.

— Да.

— Показвам ви веществено доказателство № 2. Видяхте ли подобен пистолет у него?

— Да.

— Каза ли откъде го е взел?

— Възразявам — прекъсна го Бъргър.

— Приема се!

— Каза ли, че здравата е притиснат и че има да връща пари на Ивлин Бегби, обвиняемата по това дело?

— Възразявам! — намеси се отново прокурорът. — Аз… Не, оттеглям възражението си!

— Да, разказа ми нещо такова. Понякога приемах телефонни съобщения за наемателите, когато отсъстваха. На всеки етаж има само по един телефон. На десети приех съобщение за Стивън Мерил. Беше от обвиняемата Ивлин Бегби. Тя остави адреса си, името си, телефонния си номер и съобщението. Предадох го на Мерил рано следобед. Той доста се разстрои. Каза, че в живота му се промъква нещо от миналото, което го заплашва, а той е смятал, че то е отдавна погребано. Сподели, че се налага спешно да намери отнякъде пари. Беше към три часа, когато ми съобщи, че е намерил парите. Показа ми ги, а също и пистолета. Трябвало да се срещне с Ивлин Бегби. Щял да й предложи две хиляди и нито цент повече.

— И тъй, вие и мистър Лумис отидохте заедно с Хари Боулс да вечеряте, нали така?

— Да.

— Къде по-точно?

— В една крайпътна кръчмичка на „Северния булевард“.

— С такси ли отидохте?

— С моята кола.

— Колко време останахте там?

— До към осем и половина.

— А после?

— Върнахме се вкъщи и аз заех колата си на Хари Боулс, който имаше да урежда парични въпроси с някаква жена. Скоро след това полицията уведоми Лумис, че са открили колата му.

— Каква кола карате?

— „Форд“.

— Това същата кола ли е, която карахте и на десети?

— Не, имам нова.

— Така ли? Откога?

— Получих я на единадесети сутринта.

— Купихте ли я, или ви я подариха?

— Ваша милост, смятам въпроса за несъществен — намеси се отново главният прокурор.

— Възражението се приема.