Ърл Гарднър - Червенокосата авантюристка

Не се съмнявам, че и Айрин Кийт щеше да напусне щата, ако не беше призована да свидетелства. Действията й явно са направлявани от адвокат, който е отличен специалист!

По отношение на обвиняемата ще бъда безпристрастен. Ако е извършено престъпление, за което говорят фактите, и, ако се докаже, че тя го е извършила, няма да се измъкне. Но ако престъплението е извършено от друг, ще бъде справедливо съдът и обвинението да произнесат оправдателна присъда.

Мейсън кимна в съгласие.

— Бях съвсем откровен с вас! Прокурорът няма никакво понятие какво се крие зад мълчанието на Айрин Кийт. Явно само вие се досещате нещо! Бих желал да го узная! — Съдията направи жест, че е свършил.

— Искам да поясня своята позиция. Законът разглежда като престъпление подвеждането на лице, което е призовано като свидетел с цел да бъде повлияно върху неговите показания. В същото време не съм съгласен, че ролята на адвоката се състои само в задаването на въпроси в съдебната зала. И така, аз получих от Ивлин Бегби пистолет. Не съм подменял пистолетите, но когато разбрах, че друг го е сторил, за да обърка следствието, направих необходимото това да се установи.

— Да не искате да кажете, че сте взел подменения пистолет и сте стрелял в дървената подпора и дъба? — запита мрачно съдията.

— Точно това се опитвам да не ви кажа — отговори усмихнато Мейсън.

— Продължавайте! — засмя се и съдията.

— На десети този месец се е случило нещо, което е дало възможност на Стивън Мерил да получи седем хиляди и петстотин долара. Имам чувството, че си е осигурил и пистолета. Веществено доказателство № 2.

— А веществено доказателство № 1? Как беше включен този пистолет в делото?

— Нали чухте свидетелските показания? — усмихна се Мейсън.

— Не ми помогнахте кой знае колко, мистър Мейсън.

— Ако ми дадете свобода на действие, ще се върна в залата и ще се опитам да разплета това кълбо. Но ако го направя, вероятно председателят на съда ще си помисли, че сте разрешил да се извърши светотатство в съдебната зала.

Съдията замислено потърка брадата си.

— Какво ви кара да мислите, че ще се справите? Обвинението не успя!

— Точно там е въпросът.

— Как смятате да процедирате?

— Ето как! Убиецът на Стивън Мерил трябва да го е познавал добре и щом е бил с него и е знаел за претенциите на Ивлин Бегби и за пистолета. Сигурно е бил човек, на когото Мерил е имал доверие. Той го е убил и е оставил колата на някой черен път. След това е презаредил пистолета и го е подхвърлил в стаята на Ивлин Бегби, така че тя да го открие. После е задигнал калъфката, отишъл е в съседните сгради, които са в строеж, и с бинокъл е проследил откриването на пистолета. Когато тя е тръгнала към мен, а той е бил сигурен, че ще го направи, я е последвал, нахлузил си е калъфката на главата, изплашил я е, и след като я принудил да стреля два пъти напосоки, я е оставил. Знаел е, че ще предупредя полицията. После се е върнал при колата с трупа на Мерил, поставил е калъфката върху главата му и е бутнал колата надолу по склона.

— Чудесна теория, но за жалост не е подплатена с факти.

— Разрешете ми да действам и аз ще се добера до фактите.

Съдията се замисли.

— Ако разкриете какво се е случило, като стриктно се придържате към процедурите на закона, давам съгласието си. Но ако Хамилтън Бъргър има възражения и те са основателни, ще ги подкрепя.

— Благодаря Ви! Мисля, че се разбираме прекрасно! — Мейсън дръпна стола си и се изправи.

— Не съм напълно убеден в това — отвърна кисело съдията. — Поставихте ме в много неизгодна позиция.

— Може да се окаже, че не е толкова неизгодна. Хамилтън Бъргър вече се е накиснал добре и ще се позамисли, преди да предприеме нещо.

Мейсън кимна на Нийли и двамата адвокати напуснаха кабинета, оставяйки съдията объркан, ядосан и разколебан.

Съдията Кипън влезе в съдебната зала. От цялото му поведение лъхаше решителност.

— Има ли още данни по делото?

— Ще призова още един свидетел, ваша милост — изправи се Мейсън.

— Да?

— Призовете Оскар Лумис.

Свидетелят пристъпи напред.

— Мистър Мейсън, като ваш свидетел ли призовавате мистър Лумис? — запита съдията.

— Да, ваша милост.

— Продължавайте!

— Мистър Лумис, познавахте ли Стивън Мерил?

— Да.

— Откога по-точно?

— Отскоро. Живеехме в един и същи жилищен блок.

— Познавате ли мистър Хари Боулс?

— Да.

— Откога?

— От два-три месеца.

— Как се запознахте?