Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Да, за недискретността на вашата агентура. Навярно вече сте чул какво се случи с Милтър?

— Да, нещастна история… След като полицията ми се обади и съобщи за смъртта му, все още имах възможност да залича много неща.

— Аз бях там. Великолепна професия — каза иронично Мейсън. — Знаехте ли, че секретарката ви е подслушала нашия разговор и че снощи е ходила при Милтър?

— Да. В края на краищата тя ми обясни всичко. Тази сутрин забелязах, че е малко неспокойна и я наблюдавах известно време. Преди около половин час тя дойде при мен и ми разказа всичко. Тъкмо мислех да ви позвъня, за да ви питам дали може да се срещнем. Но не исках да звъня от бюрото си.

Мейсън каза:

— Вие искахте да ме осведомите преди мис Дангерфийлд да дойде при мен.

— Да, разбира се, ще го направя.

— Но тя вече е тук.

— Какво? Не може да бъде?!

— Чака в приемната.

— Не разбирам кой може да е информирал тази жена. Но със сигурност не е моето бюро.

— Не е ли вашата секретарка?

— Не, в това съм сигурен, тя се изповяда подробно пред мен. Не искам да ви съобщавам подробности по телефона. Ще дойда при вас.

— Добре — каза Мейсън. — Можете ли да дойдете веднага?

— Да. След двадесет и пет до тридесет минути ще съм при вас.

— Ще ви чакам.

Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела:

— Алгоуд твърди, че тя не е узнала за нас чрез неговото бюро. Нека влезе, да видим какво има да ни казва, Как изглежда, Дела?

— Съвсем консервативно. Жената се е поддържала. Ако си спомням добре, по време на процеса е била на тридесет и три години, значи сега е над петдесет. Но изглежда с десет години по-млада.

— Едра и късокрака? — запита Мейсън.

— Не, стройна и гъвкава. Има хубав тен. Както казах, много поддържана. Подчертавам това, което първо прави впечатление на една жена. Външността, стила.

— Блондинка или брюнетка?

— Тъмен тип, кафява коса и големи тъмни очи.

— Очила?

— Мисля, че има нужда от очила за късогледство, но те са в чантата й. Като влизах, видях как постави там някаква калъфка. Знае за какво й трябват очите!

Мейсън каза:

— Ориентирайте ме още малко за тази жена, Дела. Възможно ли е преди време тя да се е била изоставила и едва сега отново да си е възвърнала формата?

— В никакъв случай — отвърна Дела Стрийт — на възраст над петдесетте! През целия си живот е държала на външността си. Тя знае, че има хубави очи, крака и бедра и знае как да ги покаже.

— Интересно — каза Мейсън. — Нека да я погледнем.

Дела Стрийт кимна и отиде да въведе мис Дангерфийлд в кабинета на Мейсън.

Жената веднага се отправи към Мейсън с леки, равномерни крачки, подаде му ръка с любезна, почти сърдечна усмивка, повдигна дългите си мигли, показвайки хубавите си очи.

— Не знам как да ви се отблагодаря за това, че ме приехте. Известно ми е, че сте прекалено зает и приемате само след предварителна уговорка. Но работата е много важна й… — тя отправи поглед към Дела Стрийт — съвсем дискретна.

Мейсън каза спокойно:

— Седнете, мис Дангерфийлд. Нямам тайни от секретарката си. Тя води бележки за разговорите и поддържа документацията ми в ред. Много рядко се доверявам на паметта си за всичко, което може да се запише. Дела, отбележете това, което има да ни каже мис Дангерфийлд.

Мис Дангерфийлд прие тази забележка съвсем спокойно. Само за момент тя изглеждаше студена, след това отново се усмихна на Мейсън.

— Разбира се. Колко глупаво от моя страна — каза тя. — Би трябвало да знам, че един адвокат, който работи върху толкова много случаи като вас, трябва да подрежда нещата в някаква система. Имах предвид само, че това, което трябва да ви съобщя, е наистина много дискретно. Щастието на много хора зависи от това.

Мейсън попита:

— Желаете ли да ме ангажирате за някакъв определен случай, мис Дангерфийлд? Ако имате такова намерение…

— Не, не, в никакъв случай. Бих желала да говоря с вас за нещо, в което вие представяте друг човек.

— Но седнете — подкани я Мейсън. — Цигара?

— Благодаря, ще запаля.

Мейсън н предложи цигара, сам взе една и подаде най-напред огън на посетителката.

Мис Дангерфийлд се отпусна в голямото кресло, погледна Мейсън с одобрителен поглед през дима на цигарата и каза направо, без увод:

— Мистър Мейсън, вие вършите някаква работа за мистър Джон Л. Уитерспоон.

— Какво ви дава основание за това твърдение? — понита Мейсън.

— Не е ли вярно?

Мейсън се усмихна.

— Вие идвате при мен с едно твърдение и аз поставям един въпрос.