Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Сигурно, да — съгласи се, след като размисли Дрейк.

— Тогава докато проучваш Рино, направи същото за Лос Анжелос и Сан Франциско. Потърси някаква следа от Корина Хейсън, дали живее под истинското си или под фалшиво име.

— Задачата с фалшивото име няма да е много лека — каза Дрейк.

— А може би няма да е много трудна. От време на време тя трябва да е използвала и истинското си име — в пощата, банката, шофьорската книжка. Направи всичко възможно.

— Добре. Веднага ще изпратя хората си.

Известно време Мейсън стоя с поглед, забит в пода.

— Дявол, да го вземе, Пол, някъде тук тръгвам по фалшив път, дори съм вече по средата.

— Но как можеш сега да прецениш това?

— Защото, както винаги усещам, когато съм в грешна посока.

— В какво би могъл да сбъркаш?

— Още не съм наясно. Съдейки по усета си, трябва да е свързано с Лесли Милтър.

— В каква степен?

Мейсън каза:

— Щом като виждаш правилната схема пред себе си, тогава всички процеси се подреждат в нея. Всички са свързани един с друг. Но ако в тази схема всички събития съвпадат с изключение на едно единствено, което не можеш да подредиш в нея, то тогава е много вероятно цялата схема да не е вярна. Да вземем например Милтър. Той без съмнение е бил на път да изнудва. Но все пак е предал важната информация на скандалджийския вестник. Впрочем, успя ли да научиш нещо повече по този въпрос?

— Да, че тази информация е изтекла отнякъде. Наистина не мога да установя някаква връзка с името Милтър, но е почти сигурно, че той е бил този, който…

— Да — каза Мейсън, — тъй като независимо от достигналата до вестника информация, фактът, че Алгоуд е освободил Милтър, говори, че той е бил недискретен. Значи Милтър трябвала е казал нещо. Но пред кого? Явно не пред Лоиз, също не и пред Марвин Адамс. Пред Уитерспоон би могъл да говори, колкото си иска. Не, той трябва да е съобщил нещо на скандалджийския вестник. Постави се в положението на Милтър. Той е бил изнудвач. Внимателно се е промъквал към плячката си. Бил е в положението на подводница, която разполага само с едно торпедо и е дебнел опасен разрушител. Командирът трябва да е сигурен, че с един изстрел ще унищожи противника. При тези условия той няма да използва лекомислено мунициите си. Приблизително аналогични са нещата с даването на информацията на вестника. Тъй като, ако са платили за това на Милтър, то са били някакви дребни пари и…

— Вестниците никога не плащат за такова нещо — каза Дрейк. — Понякога отговарят с някаква услуга, но с пари не заплащат никога.

Няколко секунди Мейсън размишляваше, след което каза:

— Помислих, че той е бил човекът, който ми изпратил бързото писмо. Той не би направил това, ако е смятал да изнудва Уитерспоон или пък се е готвел да изнудва Лоиз или Марвин… Човече!

— Какво има? — понита Дрейк.

Мейсън го наблюдаваше, размишлявайки, веждите му се бяха свили в права черта над очите.

— По дяволите, Пол, има едно решение, при което всичко съвпада. Погледнато от една страна то е чудновато, гротескно, но от друга страна е единственото логично.

— Какво криеш все още от мен? — попита Дрейк.

— Абсолютно нищо — отговори Мейсън. — Всичко е пред очите ни, но не сме го видели.

— Така. И?

— Мистър Роланд Бур и жена му.

— Не разбирам.

— Внимавай — каза Мейсън. — Бур се запознава с Уитерспоон. Срещата уж е била съвсем случайна. Но е могла да бъде умело инсценирана. Няма по-лесно нещо от това да срещнеш Уитерспоон в Ел Темпло, да покажеш интерес към риболова и цветната фотография и вече Уитерспоон става разговорлив. Един хитър човек би могъл да му направи добро впечатление и… да, така е! Това трябва да е. Бур е чул нещо. Или жена му. Те биха могли да дадат информацията на вестника. Или да планират да ограбят Уитерспоон, като използват съобщението за изнудване.

Пол Дрейк сви устни и подсвирна леко.

— Запиши си, Пол — каза Мейсън, — сведения за мистър и мис Бур.

Беше малко преди дванадесет часа на обяд, когато Дела Стрийт влезе забързана в кабинета на Мейсън.

— Жената на мистър Джордж Дангерфийлд чака навън. Смята, че непременно трябва да говори лично с вас за нещо, което не може да довери на никой друг. Мейсън сви вежди.

— Мисля, че Алгоуд искаше да ми съобщи по телефона, преди тя да може да дойде тук!

— Да ви свържа ли с него? — попита Дела. Мейсън кимна.

Когато след няколко секунди Алгоуд се обади, гласът му действително звучеше загрижено.

— Секретарката ви ми каза, че искате да говорите с мен, мистър Мейсън?