Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Вие споменахте нещо за патица, която потъва — каза Мейсън.

— Да, чрез детергент могат да се извършват невъзможни явления. Природата често използва противоположните свойства на водата и маслото, за да даде на животни или растения някаква защита. Например, патицата. Обикновено нейните пера отблъскват водата и по-голяма част от перата затварят известно количество въздух. Ако във водата се сипе малко количество детергент, тогава веднага се овлажняват омаслените пера. След това по капилярен път водата се просмуква в перата, като в гъба. Ако това ви интересува, мога да ви изпратя материал по този въпрос.

— Не, благодаря, няма да е необходимо, исках само да се запозная малко с това явление. Вероятно сте имал намерение да използвате тази патица във връзка с някакъв подобен експеримент?

— Да. Каква прекрасна патица беше! Всъщност исках да я задържа за себе си, за вкъщи. Експериментът в никакъв случай не й вреди. Но удоволствието е голямо, особено ако някой не ви обича и иска да използва всяка ваша малка грешка да ви компрометира. Тогава можете така, между другото да споменете за давещи се патици и…

— Така, както направихте с Бур? — попита Мейсън. Адамс поклати глава, усмихвайки се и каза:

— Исках да си придам малко важност пред Лоиз, та трябваше да натрия носа на Бур. Той се отнасяше с мен винаги високомерно и предизвикателно.

— Имаше ли основание? — попита Мейсън.

— Не мисля. На вас искам откровено да кажа, мистър Мейсън, Уитерспоон не може да понася мисълта, че ще се оженя за човек от неговото семейство. Зная го, но това няма да ми попречи. Ще направя така, че Лоиз да бъде щастлива. В края на краищата аз също имам право да мисля за собственото си щастие. След няколко месеца ще постъпя в армията. Каква ще е съдбата ми тогава, не знам. Никой не знае. Но съм сигурен, че ще бъде много трудно. Аз… Много говоря.

— Не, съвсем не — каза Мейсън. — По-нататък, разкажете до края.

— Е, добре — каза Адамс, — ще заложа живота си на карта и много млади хора ще направят като мен, за да могат такива птици като Уитерспоон да се радват на богатството си. Всъщност не би трябвало да мисля така — но съм на мнение, че след като мога да отида на фронта и да се боря за Джон Л. Уитерспоон, съм достатъчно добър да се оженя и за човек от неговото семейство. Знам, че това не звучи много смислено, но аз обичам Лоиз, тя също ме обича и защо трябва да бъдем нещастни. Може би само няколко седмици още ще сме заедно.

— Защо снощи не бяхте съгласен да отидете веднага в Юма и да се ожените? — попита Мейсън.

Адамс го погледна изненадан и притвори недоверчиво очи.

— Кой ви разказа това? — попита той хладно.

— Лоиз.

Адамс мълча известно време, след това каза:

— Е, това щеше да бъде тайно измъкване. Веднага след като се качих във влака, й написах писмо. Ако и следващата седмица продължава да мисли така, трябва просто да обясни на баща си какво искаме да направим и тогава ще се оженим.

Мейсън кимна.

— Да се върнем отново към патицата. Имахте ли някаква особена причина да вземете патицата в колата?

— Настина имах.

Адамс пъхна ръка в джоба си и извади някакво писмо.

— Това е обяснението — каза той.

Мейсън извади листа от плика и започна да чете:

„Уважаеми мистър Адамс,

в разговор с Ваши познати научих, че притежавате химикали, чрез които, ако ги поставите във вода, можете да принудите една патица да потъне, без да я докосвате.

Тъй като някои от членовете на моя клуб се надсмяха, когато аз твърдях, че това е възможно, ще спечеля сто долара, ако мога да им докажа това. Вашите познати ми казаха, че искате да пътувате в понеделник сутринта за Лос Анжелос. Ако ми се обадите на телефон «Лакевю» 23771, за да уточним времето на евентуална среща, ще приготвя за Вас пет нови двадесетдоларови банкноти.

Мейсън проучваше писмото в продължение на почти една минута, след това го сгъна бързо, пъхна го в джоба си и каза:

— Позволете ми да го задържа. Ще телефонирам на мистър Лей. Кажете ми къде мога да ви открия, ако се споразумея с него. С удоволствие ще присъствам, когато правите експеримента.

Адамс беше изненадан.

— Така е правилно — каза Мейсън, — само ме оставете да го направя. И искате ли да ми направите една услуга?

— Каква?

— Не споменавайте пред никого за това писмо. Не споменавайте също за давещата се патица, освен ако този въпрос ви постави някои, който има право да чуе отговора.

— За съжаление аз не разбирам всичко, мистър Мейсън.