Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Наистина много се радвам, че отново дойдохте — каза Уитерспоон. — Нещо много важно…

— Сега не — каза Мейсън. — Моля, седнете тук в креслото и ми разкажете всичко за детектива. И говорете бързо.

— Какъв детектив?

— Лесли Милтър, този който се опитва да ви изнудва.

— Милтър да ме изнудва?! — извика Уитерспоон изумен. — Що за хрумване, Мейсън!

— Вие го познавате, нали?

— Да, това е детективът, който проучваше нещата с убийството. Работи за Алгоуд.

— Него също сте го виждал?

— Да. Веднъж. Когато ми докладва лично. Но това беше, след като беше завършил проучванията си на изток.

— И по време на проучванията поддържахте контакт по телефона?

— Да. Обаждаше се всяка вечер.

Мейсън, който беше останал прав, погледна надолу към Уитерспоон и каза:

— Или ме лъжете, или ние се намираме пред една чудновата история.

— Аз не лъжа и не съм свикнал да ме обвиняват в лъжа — каза Уитерспоон студено и с достойнство.

— Милтър е в Ел Темпло.

— Така ли? Не съм го виждал повече от деня, в който той лично ми докладва.

— И нищо не сте чувал за него?

— През последните десет дни — не. Откакто приключи разследването…

Мейсън извади от джоба си плика на писмото, което беше получил следобед.

— Това говори ли ви нещо? — попита той.

Уитерспоон разгледа плика с любопитство, но без особен интерес.

— Не — каза той.

— Прочетете какво е написано — каза Мейсън. Уитерспоон отвори плика и погледна в него.

— Изглежда не съдържа нищо друго, освен една изрезка от вестник.

— Прочетете я! — настоя Мейсън. Звучеше като заповед. Уитерспоон пъхна два пръста в плика и измъкна хартията.

Поднесе я към светлината и преди да започне да чете каза:

— Струва ми се, че засега можем да оставим настрана тези неща, мистър Мейсън. Тази вечер стана нещо, което…

— Четете! — прекъсна го Мейсън.

Уитерспоон почервеня. За момент изглеждаше, като че ли ще захвърли плика на пода, но под твърдия поглед на Мейсън започна да чете.

Мейсън наблюдаваше внимателно промените в израза на лицето му. Явно още първите редове бяха достатъчни, за да заинтересуват Уитерспоон и да му изяснят смисъла на написаното. И след няколко реда съдържанието на изрезката му подейства като удар. Лицето му се изкриви от ярост, очите му хвърляха искри когато привърши. С разярено лице той погледна към Мейсън.

— Тези свине! Тези мръсни свине! — каза той. — Като си помислиш, че някой може да падне толкова ниско, че да публикува такова нещо. Как попадна това в ръцете ви?

— В плика — каза сухо Мейсън. — С бърза поща. Знаете ли нещо за това?

— Какво трябва да значи?

— Имате ли представа кой го е изпратил?

— Ни най-малко!

— Или къде е публикувано?

— Не. Къде?

— В един холивудски скандалджийски вестник.

Уитерспоон каза:

— Аз се опитах да бъда честен. И по този начин направих най-голямата си грешка. Трябваше веднага да приключа с тази работа. Щом научих за онова убийство.

— Искате да кажете, че е трябвало да говорите открито с дъщеря си? И щяхте да разрушите щастието й, без да установите най-напред дали Хорас Адамс е бил осъден справедливо.

— Да, точно това имах предвид — каза Уитерспоон. — Трябваше да приема, че обвинението на съдебните заседатели е достатъчно доказателство.

— Тогава вие имате по-голямо доверие в тях, отколкото аз. А към съдебните заседатели аз имам по-голямо доверие, отколкото към съдиите. Хората винаги могат да се заблуждават. Но да оставим засега това настрана и да поговорим за изнудването.

Уитерспоон каза категорично:

— На света няма човек, който може да ме изнудва.

— Дори ако има средства, с които да упражнява натиск върху вас?

Поклащайки глава, Уитерспоон каза:

— Внимавам да не попадам никога в такова положение. Не разбирате ли? Това тук е достатъчно основание да смятам сватбата за невъзможна.

С явно усилие Мейсън обуздаваше нарастващото си нетърпение.

— Да изясним следното — каза той. — Вие натоварихте агентурата Алгоуд да провери това убийство. Лесли Милтър представяше тази агентура. Сега той е в Ел Темпло, живее на Синдер Бут Авеню, номер 1162. Логично е да се приеме, че той е дал на жлъчния коментатор информацията, която е изнесена в скандалджийския вестник. Агентурата е уволнила Милтър, защото се е разбъбрил. Значи там е имало някой, за когото неговата недискретност е била от значение. Най-близко е предположението, че той е коментаторът.

— Неприятно ми е да разбера и съм наскърбен, че този човек не е заслужавал доверие — благородно каза Уитерспоон. — Той изглеждаше много прилежен.