Ърл Гарднър - Давещата се патица

Мейсън разгледа внимателно плика, подържа го срещу светлината и усмихнато каза:

— Само изрезка от вестник — той взе ножа за разрязване на писма, сряза плика и изтърси малката хартия. Дела Стрийт каза:

— Съжалявам, че ви обезпокоих заради това. Мислех, че е нещо важно и ще искате най-напред да видите писмото неотворено.

— Един момент — каза Мейсън. — Постъпила сте правилно.

Тя застана до него и той задържа изрезката така, че двамата да могат едновременно да четат текста, който не беше отпечатан на обикновената вестникарска хартия, а върху по-добра. Той гласеше: „Кой известен човек от нашата област, горд със своя произход, си създава грижи, тъй като вероятно след кратко време противно на волята си ще стане наследник на едно неприятно наследство — един «скелет в гардероба»? Историята е свързана естествено с една своенравна дъщеря, която е решена да влезе в непозната за нея къща, без да погледне преди това, дали в шкафовете не е скрита някаква лоша тайна. Този скелет обещава да потропа доста силно с костите си. Нашия съвет за таткото: Да провери, дали бъдещият зет се отнася жестоко с животните. Ако е така, то бащата трябва да предприеме нещо преди да е станало късно. В края на краищата младежи, които с удоволствие давят патици, за да станат интересни на околните, не дават гаранция да бъдат добри зетьове. След това таткото да не каже, че не сме го предупредили.“

След като замислено прочете това, Мейсън каза на Дела:

— Изтичайте до Пол Дрейк в бюрото му и го попитайте, дали има представа от кой вестник би могла да бъде тази хартия.

Дела Стрийт взе изрезката, постоя за момент, въртейки хартията в ръка и каза:

— Това е чисто изнудване, нали?

— Още не знам.

— Момент — каза тя. — Знам кой има такава хартия.

— Е?

— Един малък скандалджийски вестник в Холивуд. Виждала съм няколко екземпляра от него. Той публикува клюки за филмови звезди, но със скрити намеци, без да назовава имена.

— Какво е това?

— Всъщност не е вестник. В него всичко се дава във формата „Кому става тази обувка? Можете ли да я поставите на правилния крак?“ и подобни неща. Вижте тук на задната страна на изрезката, това е типичен пример.

Тя показа един кратък пасаж и Мейсън прочете: „Повече от 240 от нашите абонати поставиха правилно обувката на крака на филмовата звезда, която споменахме миналата седмица на това място. Тази филмова звезда счита за великолепна идеята да се прави парти, в което главна роля играят цигарите с марихуана.“

Мейсън кимна към телефона.

— Позвънете веднага на Пол. Ако е там, помолете го да прескочи за малко насам. Искам да говоря с него за това нещо и за мис X.

Дела се свърза, проведе кратък разговор и каза:

— Веднага ще бъде тук — остави слушалката и попита: — Вие мислите, че мис X е липсващото звено във веригата?

Мейсън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Вие знаете, Дела, че се отнасям скептично към адвокатите.

— Те се отнасят по същия начин към вас — каза Дела. С усмивката си Мейсън потвърди това.

— В този процес прокурорът се е споразумял със защитника на обвиняемия, младата жена, с която е имал намерение да избяга Лейтуел, да бъде назована просто мис X. Това е най-голямата грешка, която е направил защитникът.

— Как така?

— Защото това — обясни Мейсън — е имало същия ефект, както ако защитникът бе казал публично, че не вярва на своя клиент. Адамс е казал в полицията, че Лейтуел е искал да избяга с тази мис X. След като трупът му е бил намерен заровен в мазето на фабриката, полицията е решила, че той лъже. Споразумението, постигнато от защитника на Адамс и прокурора, дава възможност да се предполага, че той, защитникът, е на същото мнение. Във всеки случай, така е трябвало да изглежда за съдебните заседатели.

Дела Стрийт бавно кимна. Мейсън продължи:

— Тъкмо това е един пункт в процеса, който не мога да преодолея. Логично би било да се очаква, че прокурорът ще нападне това твърдение на Адамс и ще призове пред съда споменатата жена, за да може евентуално тя да оспори, че е говорила с Лейтуел за общо бягство.

— Е, да. Защо не е направил това?

— Това е станало излишно поради споразумението — каза Мейсън. — Щом защитникът на Адамс се е споразумял жената да остане извън процеса и да се споменава само като мис X, то съдебните заседатели са стигнали до убеждението, че както прокурорът, така и защитникът са знаели, че Адамс лъже. Но ако той не е лъгал? Да приемем, че Лейтуел наистина е имал намерение да избяга с тази жена? Забелязвате ли колко много възможности се откриват тогава?