Ърл Гарднър - Давещата се патица

След кратък размисъл Дрейк каза:

— Ако нещата стоят така, то тогава има само едно логично обяснение.

— И то е?

— Че Милтър стои в Ел Темпло и изчаква сватбата, за да изнуди след това Уитерспоон. Толкова за Милтър. Но тогава това със скандалджийския вестник е отделна работа и тя трябва да се разглежда от друг ъгъл.

Мейсън каза:

— Трябва да е някой, който леко вкарва голове, Пол. Той знае, че Уитерспоон ме е ангажирал, знае за давещата се патица, за която самият Уитерспоон няма представа.

— Аз също не знам — каза Дрейк. — Какво е това, шега?

— Не, научен експеримент. Марвин Адамс го демонстрирал преди няколко вечери пред гостите на Уитерспоон. Но Уитерспоон не е присъствал.

— Как е накарал патицата да се дави? — попита Пол. — Държал я е под водата?

— Не. Изобщо не я е докосвал.

— Ти се подиграваш с мен.

— Не, Пол, истина е.

Дрейк попита внезапно:

— Значи тази вечер ще пътуваш за Ел Темпло? Искаш неочаквано да се явиш в къщата на Милтър?

Мейсън се замисли за момент.

— Навярно ще направя точно така — каза той след малко.

— Може би той е опасен клиент — предупреди го Дрейк.

— Тогава може би и аз ще бъда опасен. Щом разбереш нещо за мис X, телефонирай ми. Аз ще съм при Уитерспоон.

— До колко късно мога да телефонирам?

— Щом имаш някаква информация, позвъни, все едно по кое време. И кажи на твоя човек, който следи блондинката на Алгоуд да ми позвъни веднага, щом разбере крайната й цел. Така ще спестим време. Иначе ще трябва да звъни на тебе, а ти след това на мен. Ясно, нали.

— Това ще отнеме само няколко минути — подхвърли Дрейк.

— Минутите могат да станат много ценни. Нека ми се обади директно.

Дрейк се усмихна подигравателно.

— Това е същата грешка, която е направил Уитерспоон — каза той.

Мейсън взе някакви документи и ги сложи в чантата си.

— Може да се окаже, че е било грешка на Милтър. Гледай да узнаеш нещо за този холивудски вестник, Пол. Важно е да се установи дали информацията е от Милтър.

— Да, добре ще се потрудя и ще те осведомя. Мисля, че един мой познат може да ми даде сведения по този въпрос.

— В едно можеш да бъдеш сигурен — каза Мейсън. — В случай, че Милтър е продал тази информация на вестника, значи имаме работа с една много странна история. Колкото и да мисля, не мога да намеря никакъв смисъл.

Дрейк гледаше с намръщено чело плика на писмото.

— И аз не мога нищо да разбера.

Мейсън накара звънеца на желязната врата диво да звъни. Металическият звук бе заглушен от лая на кучетата, които веднага се появиха на вратата и заплашително показваха зъбите си. В очите им се отразяваше жълтата светлина от фаровете на колата.

На верандата светна лампа. Един мексиканец дойде по покритата с каменни плочи пътека и извика:

— Кой е там, моля? — Когато разпозна Мейсън и секретарката му, каза: — О, да. Един момент, почакайте, моля! — Той се обърна и влезе отново в къщата.

Кучетата се отдръпнаха на около метър, но четирите жълти очи не ги изпускаха нито за миг.

Сега дойде самият Уитерспоон, следван от мексиканеца.

— Радвам се, че идвате — каза той. — Наистина е радост за мен! Назад, Кинг! Назад, Принц! Мануел, завържи ги!

— Нямаме време да чакаме дотогава! — каза Мейсън. — Отворете ни! Кучетата знаят, че не сме врагове.

Уитерспоон погледна колебливо към кучетата си и кимна на мексиканеца, който пъхна огромен ключ в голямата ключалка, дръпна резето и отвори вратата. Кучетата се хвърлиха напред.

Мейсън прекрачи напред без да им обръща внимание и разтърси ръката на Уитерспоон.

Кучетата помирисаха с проточени глави стоящата зад него Дела. Тя докосна животните съвсем безгрижно с пръсти.

Уитерспоон изглеждаше нервен и изплашен.

— Елате, елате вътре — каза той. — Да не стоим тук, тези кучета са полудиви.

Те тръгнаха към къщата, а кучетата тръгнаха кротко след тях.

Уитерспоон задържа вратата отворена.

— Много дръзко — каза той. — Не бях преживявал такова нещо.

— Какво?

— Моите кучета. Те буквално трябваше да ви разкъсат, защото не се сприятеляват толкова бързо.

— Имат разум — каза Мейсън. — Да отидем веднага в някоя стая, където никой няма да ни смущава.

Уитерспоон тръгна пред тях.

— Куфарите ни са още в колата — каза Мейсън.

— Мануел ще ги донесе. Ще получите същите стаи като вчера.

В североизточното крило Уитерспоон отвори вратата на стаята за Мейсън и отстъпи. Мейсън пропусна Дела Стрийт и Уитерспоон, последва ги и затвори вратата след себе си.