Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Не чакайте до следобед, за да запушите устата на Милтър. Вземете веднага съответните мерки.

— Ще се опитам да намеря някакво средство. Познавам една жена, казва се Алберта Кромуел. Тя твърди, че е омъжена за него. Тя би могла… да, искам да опита. Вероятно ще мога… Да, вече знам как.

Мейсън напусна бюрото. Блондинката му се усмихна, сладко и каза със сантиментален глас:

— Довиждане, мистър Мейсън.

В коридора на сградата Мейсън влезе в една телефонна кабина и позвъня в агентурата на Дрейк.

— Мейсън е на телефона, Дрейк. В преддверието на бюрото на Алгоуд седи една блондинка. Сигурно няма да е трудно да я откриеш. Тя е приблизително на двадесет и пет и за нея хората ще си помислят: „Грях е, че не играе във филми.“ Следвай я по петите, ако напусне бюрото на Алгоуд и нея изпускай от очи. И постави един човек да следи Лесли Милтър. Живее в „Уаятмор апартамент“.

— Какъв е по професия?

— Детектив.

— Тогава няма да е лесно да се следи.

— Защо?

— Вероятно още в първата минута ще разбере.

— Нека разбере — каза Мейсън. — Няма значение, само не го изпускай от очи. По-добре постави двама от твоите хора. Дори можете и да го поразтриете, ако е необходимо.

— Ще поставя веднага няколко души.

— Но най-напред блондинката — настоя Мейсън. — И ми съобщи, ако тя отиде към „Уилтмор апартамент“.

— О, кей. Къде ще Ви намерим?

— Ще поддържам връзка с моето бюро. Докладвай всичко на Дела. Имаш ли хора да работят по стария проблем?

— Да. Още от Индио дадох необходимите инструкции.

— Така е добре — каза Мейсън. — Колкото повече мисля върху това, толкова повече не ми харесва воденето на стария процес. Цялата тази привидна рицарщина — да не се назовава въпросната жена и да се цитира само като „Мис X“. Искам да разбера коя е тя ида имам изчерпателни сведения за нея. Всичко — име, адрес, интимни връзки, минало и настояще. Тогава аз ще й предскажа бъдещето.

— Ние вече работим върху това — каза Дрейк.

— Има още нещо, Пол.

— Какво?

— Подкупи някой репортер от Лос Анжелос да предаде от Уитербург на вестниците едно сведение. Можеш ли да направиш това?

— Мисля, че ще мога. И какво трябва да е сведението?

— Нека стенографката да вземе втората слушалка, искам веднага да и диктувам.

Той чу Дрейк да казва:

— Рут, вземете слушалката и записвайте всичко, което ще бъде казано… Да, това е Мейсън. Ясно ли е? Добре. Пери, можеш да започваш. Не говори много бързо.

Мейсън каза:

— Трябва да звучи приблизително така: „Лесли Милтър, високоплатен детектив от Лос Анжелос е получил поръчение да започне нови проучвания по едно убийство, станало в областта на Уитербург. Това дава повод за оправдана надежда, че окончателно ще се разбули една стара тайна. Някои личности се съмняват, че вината на Хорас Адамс, екзекутиран заради убийството на Дейвид Лейтуел, е доказана недвусмислено на процеса… Напоследък бяха открити нови улики, които представят някои свидетелски показания в съвсем нова светлина. Фактът, че една от най-скъпите и дееспособни агентури в страната е изпратила своя най-добър човек за обстойно проучване в Уитербург, говори, че в невинността на Хорас Адамс вярват влиятелни хора. Този детектив се е върнал в Лос Анжелос с чанта, пълна с нов доказателствен материал, който според специалисти, представлява сензация. Затова е твърде възможно да се преразгледа старата афера и да се направи енергичен опит да се възстанови честта на човека, който беше осъден преди осемнадесет години. Юристите са на различно мнение, относно метода, по който ще стане това. Но е почти сигурно, че ще бъде намерен някакъв път…“ Всичко ли е записано, Пол?

— Хм. Що за бомба искаш да пуснеш?

— Искам да приведа съответните хора в движение — каза Мейсън. — Ако Адамс е бил невинен, то тогава някой друг трябва да е убиецът. Следите отдавна са изстинали и покрити с мъх. Но ако успеем да изплашим истинския извършител, и ако той се опита да заличи останалите слаби следи от миналото… е, тогава може би ще успеем да го заловим.

По жицата дойде доволният смях на Дрейк.

— А Уитерспоон си помисли, че твоята дейност се ограничава върху преписа от стария протокол на процеса и изрезките от вестници. Още много неща ще разбере за твоите методи…

Към четири часа след обяд в бюрото на Мейсън дойде Дела Стрийт с бързо писмо.

Мейсън вдигна уморено поглед от протокола по убийството.

— Какво има Дела?

— Бързо писмо. Изглежда подозрително. Адресът е написан с печатни букви, вероятно с лявата ръка.