Ърл Гарднър - Давещата се патица

Уитерспоон каза с ледено достойнство:

— Ще ми позволите ли да ви напомня, мистър Мейсън, че сте ангажиран от мен?

— Ще ми позволите ли да ви напомня, мистър Уитерспоон, че не съм?

— Значи не?

— Не.

— За кого работите вие, всъщност?… Мейсън каза:

— Работя за една сляпа жена, чийто образ е издълбан в камъка на съдебната палата. Тя има теглилка в едната си ръка и меч в другата. Наричат я Правосъдие и за нея работя аз.

Той закрачи бързо по коридора, докато Уитерспоон стоеше безмълвен и гледаше след него разгневен.

Мейсън вече прибираше нещата си в куфара, когато влязоха Дела Стрийт и Пол Дрейк.

— Трябваше да зная, че е твърде хубаво, за да продължи дълго — оплака се Дрейк.

— Ти вероятно ще дойдеш още веднъж тук — каза Мейсън. Сега си събирай парцалите.

Дела Стрийт, която беше отворила средното чекмедже на бюрото, внезапно каза:

— Погледнете тук, шефе.

— Какво има?

— Някой е отварял чекмеджето, ръкописът лежи по друг начин.

— Липсва ли нещо?

— Не, само е разместен. Някой го е чел.

— Някой напуска ли трапезарията докато бях навън с Уитерспоон?

— Да — каза Дрейк. — Марвин Адамс.

Мейсън затвори куфара си, като трябваше да положи усилие докато ключалката щракне. Той каза:

— Не се грижете Дела, това е работа на Дрейк. Той е детективът.

— Имам едно предположение — каза Дрейк.

— Аз трябва да избирам между две — оповести Мейсън, докато изваждаше палтото си от гардероба.

Пери Мейсън застана пред вратата, върху чието матово стъкло можеше да се прочете надпис с печатни букви:

ДЕТЕКТИВСКО БЮРО „АЛГОУД“

МЕНИДЖЪР:

РЕЙМОНД Е. АЛГОУД

Връзки с всички големи градове.

Най-долу, в левия ъгъл стоеше „ВХОД“. Той натисна вратата. Една блондинка, хубава като филмова звезда, го погледна оценяващо отдолу нагоре и каза усмихнато:

— Добро утро. С кого искате да говорите?

— С мистър Алгоуд.

— Имате ли уговорена среща?

— Не.

— Съжалявам. Той има…

— Кажете му, че тук е Пери Мейсън.

— Вие сте адвокатът Мейсън?

— Да.

— Веднага мистър Мейсън. Ако обичате, почакайте един момент — тя се обърна към шкафа, хвана един кабел, за да го включи, поколеба се за секунда, явно промени решението си, каза отново: — Един момент, моля! — и тръгна към задната стая. След малко се върна, като остави вратата отворена. — Моля, мистър Мейсън. Мистър Алгоуд ще ви приеме веднага.

Реймонд Е. Алгоуд, мъж на средна възраст, имаше дълбоки бръчки по лицето си и гъсти вежди. Едно пенсне, от което падаше черна връзка, защипваше носа му. Главата му беше плешива с изключение на един малък венец канеленочервена коса над ушите. Мейсън остана с впечатление, че той се чувства неудобно.

— Добро утро, мистър Мейсън — каза той като стана от стола и му подаде ръка, — За мен е удоволствие да се запознаем. Слушал съм доста за вас. Надявам се, че ще мога да ви услужа чрез моето бюро.

Мейсън седна в едно кресло, преметна крак, взе цигара от табакерата, почука с нея върху капака, като през цялото време изучаваше мъжа зад бюрото.

— Не бихте ли предпочел една пура? — любезно попита Алгоуд, отваряйки една кутия.

— Една цигара ми стига.

Алгоуд откъсна края на една пура, драсна клечка кибрит върху долната страна на масата, запали пурата и се настани възможно най-удобно в скърцащото кресло.

— Какво мога да направя за вас? — попита той с очакване. Мейсън отвърна:

— Често давам работа на детективи. Досега агентурата на Дрейк беше в състояние да извършва моите работи.

— Да, да, разбирам, но сигурно понякога се нуждаете от допълнителни проучвания. Имате ли нещо специално предвид, мистър Мейсън?

— Да. Изпълнявали сте някакво поръчение за Джон Л. Уитерспоон от долината на Ред Ривър.

Алгоуд се изкашля, повдигна ръка, за да намести пенснето си и каза:

— Хм, вие разбирате естествено, че ние не даваме сведения за клиентите си.

— Но някой е дал сведения за този случай.

— Как да разбирам това?

— Някой се е разбъбрил.

Алгоуд каза енергично:

— Обаче не от моята агентура.

Мейсън само кимна, гледайки остро мъжа насреща. Алгоуд се извърна малко в креслото си. Скърцането на пружините издаде безпокойството му.

— Мога ли да попитам какъв интерес имате вие от тази работа?

— Уитерспоон е мой клиент.

— О-о!

— Нещо е прокапало — продължи Мейсън. — Не искам това да се случи още веднъж.

— Сигурен ли сте, че не грешите?

— Напълно.

Креслото отново изскърца. Очите на Мейсън не оставяха дори за момент мъжа.