Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Е, добре — извика лейтенант Трег, — какъв е резултатът?

— Флийтуд скрива ценна информация.

— Вече го казахте по телефона.

— Ще го докажа!

— Говорете.

— Доведете тук Флийтуд.

— Той ще бъде свидетел на обвинението.

— Как тъй?

— Той ще… — подхвана Трег.

— Да, да — прекъсна го Мейсън. — Съзнанието му е бяла страница, нищо не помни, следователно не може да бъде свидетел.

— Може да свидетелства в предварителното следствие.

— Друг път — саркастично го сряза Мейсън.

— Вижте какво, Мейсън, ако доведа Флийтуд и започнете да го притискате с въпросите си, а после той се изправи като свидетел и му подхвърлите нещо, което е казал при разпита тук, ще бъде ужасно.

— За кого?

— За мен…

— Защо?

— Защото съм ви разрешил да разпитвате свидетел по делото.

— Ако вашият свидетел не може да отговори, когато сте тук и можете да сте сигурен, че не го тероризирам нито сплашвам, какъв свидетел ще бъде, когато го изправите пред съда и мога да му задавам всевъзможни въпроси.

Трег помисли малко и каза:

— Добре, Мейсън. Ще го доведа тук, но искам да сме наясно по един въпрос.

— Какъв е той?

— Аз ще направлявам разпита. Ако въпросите ви не ми са по вкуса, ще му кажа да не ви отговаря. Щом ми се стори, че минавате границата, ще наредя да изведат Флийтуд и ще си тръгнете мирно и тихо.

Мейсън се прозя, запали цигара и отвърна:

— Защо се бавите?

Трег вдигна слушалката и нареди:

— Доведете Флийтуд при мен. Искам още веднъж да го разпитам.

Миг по-късно униформен полицай отвори вратата и въведе Флийтуд в стаята.

— Здравейте, Флийтуд — поздрави Мейсън. Флийтуд го изгледа:

— Пак вие!

— Седнете — покани го Трег. — Искаме да ви зададем няколко въпроса.

— Кой от вас по-точно?

— И двамата.

— Искам да спя — измърмори Флийтуд.

— И ние също — мрачно изсумтя Трег. — Но като че ли скоро няма да имаме такава възможност.

Мейсън се обърна към Флийтуд:

— Боб, вие добре се разбирахте с Бъртрънд Олрид, нали?

— Естествено.

— Загубил сте паметта си вследствие на удар по главата.

— Така е.

— Какво се случи?

— Откъде да знам? Вървях край живия плет и внезапно, зашеметен, загубих съзнание. Следващото нещо, което си спомням, е, че пътувах в кола с вас и казвахте, че ме водите в полицията. Имах смътен спомен за неща, случили се междувременно, но вече нищо не зная. Нямам абсолютно никаква представа. Тази част от живота ми е напълно заличена в паметта ми.

— Повтаряте все едно и също нещо като грамофонна плоча и накрая наистина ще се обиграете.

Флийтуд възмутено се обърна към Трег:

— Какво общо има той с всичко това? Има ли право да седи тук и да дрънка небивалици?

Трег понечи да каже нещо на Мейсън, но Мейсън го изпревари:

— Не помните нищо от мига, когато ударът се е стоварил върху главата ви, до момента, когато паметта ви се възвърна тук, в полицията?

— Абсолютно нищо!

— Така ли?

— Да, точно така! Колко пъти трябва да го повтарям?

— И през това време не знаехте кой сте, нали?

— Не знаех, разбира се. Страдах от амнезия. Зная само онова, което други са ми казали за случилото се.

— Може би не сте разговарял с когото трябва — хитро продължи Мейсън. — Има човек на име Лейтън, който е собственик на бензиностанция на седем километра и половина от Спрингфийлд. Той твърди, че когато мисис Олрид е спряла да зареди и после е отишла в тоалетните, вие сте се спуснал към телефона и сте поискали Донибрук 6981. В случай, че не помните или имате нов пристъп на амнезия, Боб, това е номерът на Бърнис Арчър.

— Какво лошо има в това? Тя е моята приятелка.

— Зная — отвърна Мейсън. — Но как знаехте това през интервала, когато страдахте от амнезия и не знаехте кой сте?

Флийтуд щеше да каже нещо, но се отказа.

— И освен това — неумолимо продължи Мейсън — откъде знаехте номера й, щом не сте помнел нищо от предишния си живот? Как помнехте името й и как така сте бързал като луд да се обадите, докато мисис Олрид е отсъствала за една-две минути?

Столът на Трег проскърца, защото лейтенантът свали краката си от кошчето за боклук и се изправи:

— Как се казва този човек, Мейсън?

— Лейтън.

— Къде живее?

— Собственик е на бензиностанция край пътя. Флийтуд знае добре мястото. След миг ще ви каже.

— Казвам ви, че не знаех кой съм…

— Но помнехте коя е приятелката ви и помнехте телефонния и номер!

Флийтуд замълча намусено под обстрела от въпроси.

— А сега вие ли ще кажете на лейтенант Трег или да доведа Лейтън?