Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Съществува ли вероятност да е познавал Флийтуд?

— Едно на милион, Пери.

— Добре, Пол, действай.

— С Овърбрук ли да се занимавам?

— Не, картината с него е ясна. Започни да издирваш кой се е обаждал на Бърнис Арчър. Обзалагам се, че Флийтуд й е позвънил.

Дрейк широко се прозина.

— Знаех си, че няма да ми остане време за сън — подхвърли той.

Малко преди шест часа сутринта телефонът в апартамента на Мейсън рязко зазвъня.

Адвокатът, който дремеше на креслото до масичката с телефона, вдигна слушалката и припряно попита:

— Какво открихте?

— Открихме още улики, Пери — чу се гласът на Пол Дрейк.

— Какво по-точно?

— Проследихме телефонно обаждане до Донибрук 6981, номера на Бърнис Арчър. Това е станало в понеделник около седем часа вечерта от бензиностанция на седем километра и половина от Спрингфийлд. Моите хора са отишли дотам и са разговаряли със собственика, на име Лейтън, който съвсем ясно си спомня случая.

— Продължавай — възбудено го подкани Мейсън. — Какво е станало?

— Появила се кола и спряла да зареди. Жена, която според описанието му може да бъде мисис Олрид, му казала да напълни догоре резервоара. В колата имало мъж, който отговаря на описанието на Флийтуд. Изглеждал потънал в странна летаргия. Според думите на Лейтън седял отпуснат като чувал, а жената вършела всичко. Отначало собственикът помислил, че е пиян, но после заключил, че е безкрайно мързелив. Жената отишла до тоалетната и в мига, в който се скрила от погледа му, Флийтуд се съживил. Стремително излязъл от колата, втурнал се вътре в бензиностанцията, сграбчил слушалката на телефона, пуснал монета, поискал междуселищен разговор и набрал този номер. Собственикът на бензиностанцията помни всичко съвсем ясно, защото просто се смаял. Помислил, че мисис Олрид е съпругата на мъжа, че човекът иска да си уреди тайна среща с любовницата си или да обясни защо не е отишъл на срещата им. Собственикът не казал нищо и продължил да си върши работата, напълнил резервоара, проверил маслото и водата, измил предното стъкло, избърсал страничните стъкла. Следобеда било валяло, а сега само ръмяло. Непознатият чакал да го свържат, без да откъсва поглед от дамската тоалетна. Жената излязла, преди той да може да проведе разговора си и мъжът изпуснал слушалката като опарен, върнал се в колата и седнал с напълно безучастно изражение. Телефонът зазвънял, когато жената плащала. Собственикът въпросително погледнал мъжа, който почти незабележимо поклатил глава. Когато колата потеглила, той отишъл и вдигнал слушалката. Телефонистката казала, че го свързва с Донибрук 6981 с мис Арчър, но собственикът обяснил, че човекът, който е поръчал разговора, вече си е тръгнал. Телефонистката заявила, че не се е забавила повече от четири минути, но той отговорил, че няма никаква разлика дали е било десет секунди или половин час и няма какво да се прави, защото колата е заминала.

— Беше понеделник вечерта, нали? — попита Мейсън.

— Понеделник вечерта, малко след седем часа.

— Чудесно, благодаря! Не си лягай още, Пол, може да ти се отвори работа.

— Естествено, че ще ми се отвори работа — измърмори Дрейк. — Ще трябва да бачкам и довечера. Смили се, Пери! Дай ми отдих.

— Ще си починеш, когато делото приключи — — утеши го Мейсън. — Стой си в бюрото, Пол. Струва ми се, че ще раздвижа нещата.

Мейсън затвори, после набра номера на полицията и поиска да говори с лейтенант Трег.

Гласът на Трег беше дрезгав и уморен поради недоспиване:

— Не обичам да ме безпокоят в този час на нощта. Кога ще ми дадете обещаната информация?

— Начаса идвам при вас. Чакайте ме.

— Дявол го взел, досега ви чаках!

— Спокойно, няма да чакате повече от четвърт час още. Ще разпердушиня версията за амнезията на Флийтуд.

— А не — възрази Трег. — Вие ще ми дадете снарядите, а аз ще стрелям.

— Така не става — отвърна Мейсън. — Но ви обещах, че ще го смажа и ще го направя. Само че аз лично трябва да го сторя. Ако вие се опитате, всичко ще пропадне.

— Добре, идвайте. Ще ви чакам в кабинета си.

— След петнайсет минути съм при вас — увери го Мейсън, облече си палтото и подкара към полицейското управление.

Кабинетът на Трег беше внушителен, по стените имаше стъклени шкафове с ножове, пистолети и палки, като под всяко от оръжията имаше кратко описание на инцидента, при който е било употребено.

Мебелите също говореха за драматични преживявания. Масивните дъбови маси бяха обгорени тук-там по краищата — някой е оставил запалената си цигара, за да отговори на телефона, после при съобщението за убийство или опит за убийство внезапно се е втурнал навън, а цигарата е издълбала черна дупка в масата. Имаше и драскотини и резки, когато някой полицай е метнал заловено оръжие или нож върху масата или някой затворник в отчаянието си е ударил с белезниците по дървото.