Ърл Гарднър - Ленивият любовник

Флийтуд се обърна към Мейсън:

— Дайте ми цигара.

Мейсън му подаде цигара. Флийтуд я запали, ръката му така трепереше, че трябваше да крепи клечката кибрит с другата, за да я доближи до върха на цигарата.

— Продължавайте — подкани го Трег.

— Олрид беше предвидлив. Изпрати ме с жена си, като мислеше, че ако наистина имам амнезия, ще разполага с повече време. Но в случай, че се преструвам, започна да разпространява слуха, че съм избягал с нея. Виждате в каква великолепна позиция го поставяше това. Можеше да ни залови, да убие и двама ни и да заяви, че е действал според неписаните закони.

И така, Олрид се представяше за мой зет и откровено вярвах, че ако играя ролята на човек, страдащ от амнезия, докато той приключи сделката си с Джеръм, може би всичко ще свърши добре. Но неговата нечовечност ми беше противна и реших да уведомя Джеръм, ако ми се удаде случай, да му кажа да вземе оръжие, да дойде при нас, да се разправи с Олрид и да ме освободи. Но нямах никаква възможност да телефонирам, без да ме хванат. Все пак струваше ми се, че разполагам с още четири-пет дни. Напуснахме Спрингфийлд и се отдалечихме на сто и петдесет километра на север. Тогава мисис Олрид успя да се свърже с мъжа си. Очевидно той й каза да се върне и да отиде в мотела „Гнезденцето“. Така и направихме. Отидохме в мотела и чакахме там. Пихме уиски. После дойде Олрид. Каза ни да си вземем багажа, защото ще се местим. Когато отнесохме багажа в колата, той внезапно каза на Лола да се качи в багажника. Мигновено разбрах какво ми готви. Предполагам знаеше, че не съм наивник. Ръгна ме с пистолет в ребрата, а когато жена му се опита да сграбчи ръката му, я удари в лицето. Носът й се разкървави. След това, като я държеше под прицел, я принуди да се качи в багажника. Затръшна капака и ми нареди да карам. Давах си сметка, че държи насочен към мен пистолет и карах, но, вярвайте ми, целта ми бе да катастрофирам и да се опитам да избягам. Но Олрид не беше глупак. Не ми позволяваше да увелича скоростта. Каза: „Включи на ниска и не ускорявай.“

— Какво направихте? — попита Трег.

— Ясно ви е как става, когато карате на ниска скорост. Контролирате изцяло колата и можете да сервирате много изненади на някой пътник, който не ги очаква. Взехме един завой и натиснах газта — колата се стрелна напред с цялата мощ на мотора. Олрид полетя назад, опита се да се изправи и пак да насочи пистолета към мен и в този миг натиснах спирачката. При спирането точно когато Олрид се привеждаше напред, главата му се удари в стъклото, аз го праснах с лакът по лицето, грабнах пистолета и с все сила го ударих с него по главата. Той мигом изгуби съзнание. Отпусна се в ъгъла на колата до дясната врата. Помъчих се да го измъкна отвътре, но се изплаших, че ще се свести и ще каже на полицаите да ме арестуват заради опит за кражба. Исках само да се махна от Олрид и цялата тази бъркотия. Реших да го оставя в колата и да тръгна пеш. Не ми се искаше обаче да правя това, преди да стигна близо до град или друго селище… и тъкмо тогава си спомних за фермера Овърбрук.

— Какво по-точно за Овърбрук? — попита Трег.

— Не го познавах, но бях виждал негова кореспонденция в канцеларията. Беше инвестирал в една мина на Олрид и предполагам, че Олрид го измами. Но това е без значение. От писмата, които бях виждал, знаех, че Овърбрук има усамотена ферма горе в планината и че на няколко километра от мястото, където бяхме спрели се отбива път за там. Реших да се придържам към версията за амнезия. Знаех, че ако се стигне до саморазправа и трябва да търся помощ, Овърбрук ще застане на моя страна срещу Олрид. И това е всичко, господа. След километър и половина стигнах до отклонението, поех по черния път и на около четиристотин метра от къщата на Овърбрук отбих от пътя.

— А какво стана с мисис Олрид?

Флийтуд се усмихна:

— Ако искайте вярвайте, но тя прояви удивително присъствие на духа. Успя да отвори отвътре капака на багажника, навярно като е използвала щанга. Тъй или иначе беше разбила ключалката. Щом спрях, тя повдигна капака, скочи на земята и побягна като сърна.

— И какво стана?

— Извиках подире й: „Всичко е наред, Лола.“

— А тя какво направи?

— Продължи да бяга.

— А после? — попита Мейсън. — Олрид мъртъв ли беше?

— Не, все още беше в безсъзнание. Дишаше тежко и шумно. Щом затихна моторът, дишането му изпълни колата.

— Бяхте взел оръжието на Олрид?

— Да.

— Защо толкова се страхувахте от Олрид? Пистолетът е бил у вас, защо просто не оставихте колата встрани от пътя и не тръгнахте…