Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Знаехте ли, че Бъртрънд Олрид е убит?

— Чух го по радиото.

— Какво точно ви каза Боб, когато ви позвъни?

— Само че е задържан, че вероятно ще го задържат поне един ден и че е имал пристъп на амнезия, че в полицията му казали, че са го открили при човек на име Овърбрук, но паметта му се е възвърнала и сега се чувства нормално.

— Зарадвахте ли се, когато чухте всичко това?

— Естествено.

— Навярно много сте се изненадали?

— Не съвсем, Боб и друг път е имал пристъпи на амнезия.

— А, така ли?

— Да.

— Знаехте ли за тях?

— Той ми каза.

— Известно време преди последния пристъп ли?

— Да.

Дрейк погледна Мейсън и сви рамене.

— Имате ли кола? — рязко попита Мейсън. Тя се обърна и изгледа Мейсън предпазливо и преценяващо, както борец — противника си.

— Да — неохотно отвърна младата жена.

— Откога?

— От шест месеца.

Мейсън и Дрейк се спогледаха. Бърнис Арчър спокойно продължи:

— Купих я малко преди да срещна Боб Флийтуд, ако възнамерявате да съпоставяте фактите за този шестмесечен период от време, мистър Мейсън.

— Ни най-малко — възрази Мейсън. — Просто забелязах, че два пъти вече споменахте този интервал от шест месеца.

— Това е вярно.

— Снощи, в понеделник, вие излязохте е колата си, нали?

Тя го загледа продължително:

— Какво ви влиза в работата?

— Интересува ме.

— Не виждам защо.

— Зависи къде сте ходила.

— Отидох до апартамента на една приятелка, взех й с колата си и дойдохме тук. Тя пренощува тук.

— Защо направихте това?

— Какво имате предвид?

— Мислехте ли, че се нуждаете от алиби?

— Що за глупост! Щеше ми се да поговоря с някого. Взех приятелката си и я доведох вкъщи. Говорихме до среднощ, после заспахме.

— Боб Флийтуд постъпва наивно — подхвърли Мейсън.

— Така ли?

— Да.

— В какъв смисъл?

— Струва ми се, че версията за амнезия само ще му навреди.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че можеше да измисли нещо по-добро.

— Боя се, че не ви разбирам, мистър Мейсън.

— Напоследък амнезията доста се използва от престъпниците. Много често, когато някой иска да избяга от отговорност, заявява, че е изгубил паметта си.

— Разговаряхте ли с Боб?

— Да.

— Не вярвате ли, че наистина страда от амнезия?

— Не.

— Защо му е притрябвало да се преструва?

— Това го спасява от твърде затруднено положение.

— Май нищо не разбирам.

— В противен случай ще трябва да каже какво знае за смъртта на Бъртрънд Олрид.

— Той не знае нищо по този въпрос.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Напълно сигурна съм, че не знае нищо.

— Какъв курс по телепатия посещавате? — подигравателно попита Мейсън.

— Не ми е нужно да изучавам телепатия, за да зная какво е станало. Съвсем очевидно е, че мисис Олрид е убила мъжа си.

— Защо сте толкова сигурна?

— Не съм глупава, мистър Мейсън, Идвате и ми казвате какво трябва да направи Боб, а аз зная, че сте адвокат на мисис Олрид. Следователно, вие искате Боб да направи онова, което е най-изгодно за мисис Олрид, а не за него самия.

— Съвсем не. Мъча се да защитя интересите на клиентката си, но независимо от това считам, че Боб трябва да се откаже от тази версия. Всъщност рано или късно, ще бъде принуден да го стори.

— И идвате тук с надеждата, че ще ми внушите тази мисъл и след това аз на свой ред да я внуша на Боб, Така ли?

— Само отчасти.

— Господи, каква изключителна загриженост към човек, когото почти не познавате, мистър Мейсън. Да се разкарвате в три часа посред нощ, вие, толкова скъпоплатен адвокат, да ме будите, за да ми нареждате какво трябва да прави Боб. Наистина трогателно от ваша страна!

— Постъпете, както искате — отвърна Мейсън.

— Така и възнамерявам. А сега нека ви кажа нещо.

— Какво?

— Отървете се от мисис Олрид като клиентка. Прехвърлете другиму защитата й.

— Защо?

— Защото нямате никакъв шанс, никакъв шанс да спечелите.

— Мислите, че тя е убила мъжа си?

— Зная, че е убила мъжа си!

— Един шофьор може да й осигури съвършено алиби. Качила се е на автостоп в колата му.

— Преди или след смъртта на мъжа си?

— Преди.

— Откъде знаете?

— Зная.

Тя се изсмя:

— Защото така ви е казала. Това е единственият начин да узнаете каквото и да било. А това не е достатъчно, мистър Мейсън. Бих желала да можех да ви кажа каквото зная, но не бива. И хората, които водят следствието, няма да са доволни, ако ви кажа, но мога да ви посъветвам само едно: не се залавяйте със защитата на тази жена. А сега, ако ме извините, бих искала да си легна и да спя.