Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— И смятате, че ще успеете да принудите Флийтуд да говори преди този час?

— Аз ще се поразшетам и така ще притисна Боб Флийтуд до стената, че нервите му няма да издържат.

— Изключително мил сте, мистър Мейсън — благодари му тя.

— И още как! — засмя се Мейсън. — Мимоходом, докато им казвате, че Патриша е резнала края на плета с колата си и сте открили там Флийтуд в безсъзнание, гледайте да подчертаете, че Патриша не е мислела, че е ударила някого.

— Но това не е утежняващо вината обстоятелство? Патриша би трябвало да знае, нали?

— Естествено, че би трябвало да знае. Нима мислите, че тя го е блъснала?

— Но как, мистър Мейсън… аз… Сигурно е тя!

— Пфу! — възмути се Мейсън. — Съпругът ви е паркирал така, че Патриша да мине през плета. Именно съпругът ви е открил Флийтуд, проснат в тревата.

Очите й се разшириха внезапно, тя осъзна какво се бе случило:

— Според вас всичко това е било клопка…

— Разбира се, че е било клопка — увери я Мейсън. — Мъжът ви е ударил Флийтуд по главата. Мислел е, че го е убил. Трябвало е по някакъв начин да скрие трупа, при това на човек с фрактура на черепа. Най-доброто, което е могъл да измисли, е било да внуши на Патриша, че тя го е блъснала с колата си, и обвинението да падне върху нея.

Мисис Олрид притисна кокалчетата на пръстите си към устните си.

— Обмислете всичко още веднъж — посъветва я Мейсън. — Не наблягайте на това обстоятелство. Оставете на лейтенант Трег да се досети. Така ще бъде негов плюс.

И Мейсън излезе, като я остави замислена.

— Тук ли е Дрейк? — попита Мейсън нощния пазач, който го отведе догоре с асансьора.

— Да, дойде преди петнайсет-двайсет минути. — Вие двамата май работите денонощно.

— Само гледаме да не се правят много пакости — пошегува се Мейсън.

Дрейк имаше телефонистки двайсет и четири часа в денонощието, затова Мейсън, като отвори вратата на бюрото, посочи с палец към вътрешния кабинет на Дрейк и повдигна въпросително вежди.

Момичето, което в момента вдигаше слушалката, кимна и махна с ръка.

Мейсън отключи вратата откъм тясната чакалня, тръгна по дългия коридор и влезе в кабинета на Дрейк.

Дрейк разговаряше по телефона. Направи знак на адвоката да седне и каза в слушалката:

— А да, разбрах. Дай ми още веднъж адреса. Благодаря. Не, останете на поста си. Просто се ослушвайте и се помъчи да откриеш нещо. Обади се незабавно, ако се добереш до нещо значително.

Остави слушалката и каза:

— Е, това е новина, но не знам доколко е важна.

— Каква е тя? — попита Мейсън.

— Позвъни моят човек от пресцентъра на полицията.

— Какво е разбрал?

— Според последните сведения Флийтуд все още се придържа към версията за амнезия.

— Това не е нещо ново. Искам да говоря с теб за това, Пол. Нещо друго?

— Престорил се е, че паметта му току-що се е възвърнала и се обадил на приятелката си.

— Узнал ли е твоят човек номера й?

— Името й, телефонният номер и адресът й.

— Как се казва?

— Бърнис Арчър.

— Досега никой не бе споменал това име. И какво?

— О, просто й е позвънил, за да й каже, че е получил амнезия, че е научил в полицията, че е бил във фермата на човек на име Овърбрук, че преди малко си е възвърнал паметта и че тя в никакъв случай не бива да обръща внимание на нито, което чуе за него, преди той лично да й обясни всичко.

— Труден ли е бил разговорът им? — позаинтересува се Мейсън.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали момичето е било развълнувано?

— Не, явно не е имало нищо необичайно. Позвънил, разговарял с нея и после затворил.

Мейсън смръщи вежди:

— Не ми се струва нормално, Пол.

— Защо?

— Представи си, че си на мястото на момичето. Всичките ти приятели знаят, че този мъж е твоят приятел. Внезапно той изчезва. Говори се, че е избягал с омъжена жена. Изобщо не ти се обажда, после като гръм от ясно небе ти телефонира и заявява: „Виж какво, скъпа моя, не вярвай на нищо, което чуеш за мен. Изгубих паметта си. Ще дойда да те видя при първа възможност.“ Има нещо, което издиша.

— Смяташ, че момичето би трябвало да изпадне в истерия?

— При всички случаи поне да се разстрои, да плаче, да го укорява и накрая да го попита: „Обичаш ли ме? Кажи, обичаш ли ме? Кажи ми, че другата жена не е нищо за теб.“ Нали ти е ясно?

— Така би трябвало да бъде.

— Разбира се — каза Мейсън. — Имам си неприятности, Пол, и търся с какво да се заяда.

— Какво стана?

— Клиентката ми разказва една версия, която вероятно е о’кей. Кълне се, че говори истината. Може би тази версия ще издържи, но трябва да бъде подкрепена с необорими доказателства, в противен случай ще се разпадне на пух и прах.