Ърл Гарднър - Ленивият любовник

Полицаят извика:

— Почакайте, приятелю. Дайте да се разберем.

— Оставете ме на мира! — крещеше Флийтуд. — Нямате право да ме арестувате! Нищо не съм сторил.

— Какво става тук? — попита полицаят.

— Този човек се издирва от полицията, за да бъде разпитан във връзка с убийството на Бъртрънд К. Олрид.

Флийтуд рязко отвори вратата.

— Хей, вие! — извика полицаят. — Спрете!

Флийтуд се поколеба.

— Върнете се! — заповяда сержантът. — Не се шегувам! Спрете. Какво е станало?

— Този човек е Робърт Грег Флийтуд и последен е видял Бъртрънд Олрид жив.

— Кой сте вие? — попита полицаят.

— Пери Мейсън.

— Вие сте Пери Мейсън! — смая се Флийтуд.

— Това е самата истина.

— Мръсен тип! — възнегодува Флийтуд. — Измамихте ме! Вие сте адвокатът на Лола Олрид, зная всичко за вас.

— А откъде знаете, че съм адвокат? — попита Мейсън. — Откъде знаете, че малкото име на мисис Олрид е Лола?

Флийтуд замълча, дишайки тежко, после внезапно се перна по челото:

— Сега разбирам!

— Какво разбирате? — понита сержантът.

— Всичко — отвърна Флийтуд. — Най-неочаквано си припомних всичко! Страшно ми се зави свят, но най-сетне знам кой съм. Аз съм Робърт Грег Флийтуд!

— И къде бяхте? — попита Мейсън.

— Не помня — отвърна Флийтуд. — Последното, което помня, е една дъждовна вечер. Разговарях с Бъртрънд Олрид и си тръгнах за вкъщи да се облека за вечеря, когато нещо ме удари. След това не помня абсолютно нищо. Всичко се е заличило от съзнанието ми!

Мейсън, усмихнат, намигна на полицая, но каза със съчувствие:

— Клетият Флийтуд! Страда от амнезия. Преди малко, когато го намерихме горе в планината, не знаеше кой е. Изобщо не можеше да си спомни името си.

— Сега си го спомних — каза Флийтуд.

— И къде бяхте през последните два-три дни? — попита Мейсън.

— Не зная — отвърна Флийтуд. — Болен съм, повдига ми се. Не си спомням нищо за последните няколко дни.

Мейсън се обърна към сержанта:

— Бихте ли използвал сирената и да ни придружите до полицейския участък? Мисля, че капитан Трег от отдела за разследване на убийства иска да разпита този човек.

— Това е чест за мен, Мейсън, ще ви бъда задължен. Хайде, да тръгваме! Може ли момичето да кара след мен?

— Натиснете докрай сирената — успокои го Мейсън — и не се обръщайте назад. Тя ще кара плътно зад вас.

— Да вървим! — каза полицаят.

Гърти затръшна вратата. Флийтуд се отпусна назад мълчалив и намръщен между Мейсън и Гърти.

Полицаят включи едновременно сирената и червения фар. Дела Стрийт потегли на втора скорост и след втората пресечка рязко ускори.

Те стремително се носеха сред парализираното улично движение и след няколко минути полицаят закова мотора пред полицейския участък.

Той се върна към колата и каза на Флийтуд:

— Хайде, приятелю, елате с мен!

Флийтуд отвори вратата и се провря край Мейсън.

— Оттук — каза полицаят на Флийтуд.

Флийтуд изгледа злобно Мейсън, обърна се и последва полицая.

Мейсън изчака, докато се скрият от погледа им, и ги последва вътре в сградата, откри телефонна кабина, набра номера на Пол Дрейк и каза на нощната му секретарка:

— На телефона е Пери Мейсън. Трябва незабавно да се свържа с Пол. Къде е той?

— В дома си, отиде да поспи — отвърна тя.

— Добре, ще му се обадя там.

Мейсън затвори, набра номера на апартамента на Дрейк и след няколко секунди чу гласа му, натежал от сън.

— Разсъни се, Пол — подкани го Мейсън. — Хубава каша забъркахме!

— Господи! — простена Дрейк. — Трябваше да го предвидя. Ти проспа целия ден в апартамента на Гърти, а сега…

— Глупости, проспал! — прекъсна го Мейсън. — Играх на карти, опитвах се да не заспя на стола, дремех. Не мога да си представя по-незадоволителна дневна дрямка!

— Добре де, добре — каза Дрейк. — Каква беля стана?

— Заловихме Флийтуд. И го откарах в полицейския участък. Не знаеше кой съм. После внезапно му го изтърсих пред няколко свидетели. Той се хвана в капана. Започна да ме обвинява, че съм адвокат на мисис Олрид, и тутакси осъзна, че по такъв начин сам унищожава алибито си с престорената амнезия. Удари се по челото и заяви, че изневиделица главата му се е прояснила.

— Добре го е изиграл! — възхити се Дрейк.

— Следващите шейсет минути са решаващи — каза Мейсън. — Имаш ли някого тук, в полицията, когото…

— Нищо по-лесно — заяви Дрейк. — Един от хората ми е акредитиран като специален кореспондент и има достъп до пресцентъра. Освен ако е строго поверително…