Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— О, Уилям, клетото ми скъпо момче! — проплака Гърти, обгърна го с ръце и го притисна към себе си. Мейсън шумно въздъхна:

— Слава Богу, Уилям се намери!

Овърбрук се засмя съучастнически като огромен, порасъл прекалено много Купидон, успял да събере отново двама влюбени.

— Предполагам, че няма багаж — подхвърли Мейсън.

— Дойде тук, както го виждате — отвърна Овърбрук. — Заех му самобръсначка и му купих четка за зъби.

— Хайде, Уилям! — Мейсън се приближи и потупа Флийтуд по рамото. — Ще те отведа у дома.

— У дома? — подозрително попита Флийтуд.

— О, Уилям! — възропта Гърти. — Не ме ли познаваш? Кажи, Уилям, не ме ли познаваш?

— Никога в живота си не съм ви виждал — категорично отрече Флийтуд.

— Откъде знаеш, Уилям? — сърдечно се разсмя Мейсън.

Флийтуд погледна Мейсън като уловен в капан звяр.

— Разбира се, че не знае — каза Гърти, — бедното момче не помни. Хайде, Уилям, дошли сме да те вземем. Този път страхотно ни уплаши.

— Къде е моят дом?

— Уилям! — с укор възкликна Гърти и след миг добави: — Не се тревожи. Според доктора трябва да те отведем вкъщи, да се озовеш в позната обстановка и да си починеш. Познатата обстановка ще ти помогне да си възвърнеш паметта.

— Колко ви дължим? — обърна се Мейсън към Овърбрук.

— Нито цент! Нито цент! — великодушно отвърна Овърбрук. — Той искаше да ми плати, но му казах, че ще направя за него каквото мога.

Мейсън извади банкнота от двайсет долара от портфейла си:

— Купете си нещо, нещо което, ще ви напомня този инцидент и ще бъде материален израз на нашата благодарност. Хайде, Уилям, готов ли си?

— Да тръгваме? — отстъпи назад Флийтуд. — Къде да тръгваме?

— Към къщи, естествено — каза Гърти. — Ела, скъпи. Само почакай да останем насаме вкъщи.

— Вие не сте моя жена. Аз не съм женен.

Мейсън добродушно се изсмя.

— Не съм — настояваше Флийтуд.

— Откъде знаеш, че не си? — попита развеселен Мейсън, сякаш разговаряше с неразумно дете.

— Просто чувствам, че не съм — упорстваше Флийтуд.

— Дълго няма да имаш това чувство — му обеща Гърти с леко дрезгав от вълнение глас.

Мейсън се намеси с професионална сериозност:

— На ваше място, мисис Реймънд, не бих се опитвал да му върна паметта точно сега. Ще се опитам това да стане постепенно. За тези неща е необходимо време.

Флийтуд се колебаеше, търсейки претекст да откаже да тръгне с тези хора, без обаче да намери логично оправдание. Мейсън се сбогува с Овърбрук:

— Много неприятно ни е, че ви обезпокоихме, но знаете как стоят нещата с хора, страдащи от амнезия. Не смеехме да изчакаме до сутринта. Можеше да се надигне по всяко време на нощта, без какъвто и да е спомен къде се намира, и да тръгне в мрака.

— О, много добре помня, че дойдох тук — възрази Флийтуд. — Можете да ме оставите тук. Утре ще се върна.

— А как дойде дотук, Уилям? — снизходително се усмихна Мейсън.

— Пеш.

— Откъде?

— По шосето.

— А как стигна до шосето? На автостоп?

— Да.

— Откъде се качи на автостоп? — попита Мейсън. Флийтуд студено изгледа Мейсън с внезапна враждебност.

— Откъде? — настойчиво повтори Мейсън. — Отговори, Уилям, откъде?

— Не зная — упорито отрече Флийтуд.

— Виждате ли — обърна се Мейсън към Овърбрук и добави:

— Не биваше да правя това, но си помислих, че може би от определен момент нататък ще може да си спомни. Да вървим, Гърти. Хайде ела, Уилям.

Мейсън хвана Флийтуд за дясната ръка, а Гърти за лявата. Запътиха се към вратата.

За миг Флийтуд се съпротивляваше, после неохотно тръгна с тях.

— Нямам чувството, че сте моя жена — избъбри той на Гърти като отново се спря на предната веранда.

Гърти нервно се изсмя:

— И миналия път беше така и известно време мислеше, че вършиш прелюбодеяние. — Истерично се изкикоти: — Ти ли, след пет години брачен живот! Ела, скъпи мой.

Ескортираха го до колата. Кучето, което вече ги смяташе за гости на господаря си, стоеше отстрани, махайки с опашка. На прага Овърбрук ги изпрати с широка, сърдечна усмивка.

Мейсън отвори вратата на колата.

Флийтуд се поколеба. Гърти внезапно го блъсна и той направо влетя вътре.

— А-а, не си мисли, че пак ще ми избягаш — възкликна Гърти. — Бедничкият ми!

Мейсън се обърна към Дела Стрийт.

— По-добре карайте вие, Дела!

И седна отзад с Гърти и Флийтуд.

Дела обърна колата, натисна три пъти клаксона в знак на поздрав, махна на Овърбрук и потегли по черния път.

— Какво точно искате вие? — попита Флийтуд.