Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Веднага се свържи с него. Ще имам нужда от съдействие. Облечи се и иди в бюрото си, Пол. Трябва бързо да действаме.

— Защо така мислиш?

— Мисля, че този тип Флийтуд е доста хитър — каза Мейсън — в следващите шейсет минути можем или да загубим, или да спечелим делото относно моята клиентка.

— Е, добре — отвърна Дрейк. — Ще се свържа с моя човек и ще му наредя да отиде в полицията. Нещо друго?

— Засега това е всичко. Почакай! Фермерът Овърбрук изглежда добродушен недодялан великан, но бих желал да се осведомя малко повече за него.

— Не разговаря ли с него, Пери?

— Естествено, но не можах да говоря с него, както ми се щеше, заради Флийтуд и защото претендирах, че Флийтуд е съпруг на Гърти.

— Разбирам. О’кей, ще се опитам да събера някои сведения. Още сега ще завъртя няколко телефона, а след петнайсет минути ще бъда в бюрото.

— Превъзходно — зарадва се Мейсън. — Ще се видим там.

Мейсън излезе от кабинета, запъти се към отдела за разследване на убийства и попита полицая на пропуска:

— Лейтенант Трег тук ли е?

— За щастие е тук — отвърна мъжът. — Беше в кабинета си, когато стана известно за значителен напредък по случая Олрид.

— Предайте му, че Пери Мейсън желае да го види.

— В момента не може да приема никого. Разпитва свидетел и…

— Само му кажете, че Пери Мейсън е отвън и иска да го види за две минути. Кажете му, че е важно за разпита на Флийтуд.

— Добре, ще му предам — каза полицаят, напусна поста си и се запъти към кабинета на Трег. След минута се върна и каза:

— Почакайте няколко минути, мистър Мейсън. Трег ще излезе, щом му се удаде такава възможност.

Мейсън кимна, извади цигара и се настани на един от нетапицираните дъбови столове.

Наполовина бе изпушил цигарата си, когато вратата се разтвори шумно и лейтенант Трег енергично се приближи към Мейсън.

— Здравейте! Какво има?

Мейсън пристъпи към него, улови го подръка и го отведе в отдалечения край на стаята:

— Винаги ме упреквате, че не ви съдействам. Този път сторих точно това.

— Така е по дяволите! Как го открихте?

— Знаех, че по всяка вероятност страда от амнезия.

— О’кей. И какво друго?

— Паметта му се възвърна точно преди да влезе в полицията.

— Служителят от пътната полиция ми каза същото.

— Веднага щом паметта му се възвърна, той, разбира се, забрави всичко, което му се е случило през времето, когато е страдал от амнезия. Помни, че е вървял край някакъв жив плет в двора на Олрид, нещо го е ударило, изгубил е съзнание и не помни нищо до мига, когато се е озовал пред полицейското управление.

— В момента се преборвам с амнезията му — мрачно изсумтя Трег — и се надявам да го излекувам.

— Може би ще мога да ви помогна. Разбирате ли, ние знаем доста много за това какво му се е случило през последните два-три дни.

— Е, добре, кажете.

— Всяко нещо си има цена.

— Тъй ли?

— Да.

— Каква е тя?

— Искам да се видя с мисис Олрид.

— Няма свиждания нощем.

— Пфу — възмути се Мейсън, — първо, неин адвокат съм и второ, всъщност вие не сте я арестували и обвинили в каквото и да било. Просто я задържахте, за да ви е под ръка.

— Трябваше да се досетя, че това е уловка — подхвърли Трег.

— По дяволите! — извика Мейсън. — Гледат ли се зъбите на подарен кон?

— Точно това възнамерявам да сторя — отвърна Трег. — Всеки път, когато ми подарявате нещо, ще бъда нащрек.

— Е, добре. Правете каквото си искате. Но няма да откриете друго освен зъбите му. Няма да проговори и да ви каже възрастта си. Ако ми се доверите, конят ще се разприказва.

— А може и хубавичко да ми се присмее — подозрително смънка Трег.

Мейсън сви рамене.

— Какво ще стане, след като разговаряте с мисис Олрид?

— Тя ще даде показания. Ще ви разкаже точно какво се е случило.

Трег му попълни пропуска:

— Тъй да бъде, дайте това на полицейската инспекторка.

— По-добре й телефонирайте — предложи Мейсън. — Така ще ме улесните. Мисис Олрид ще се облече и ще…

— Добре, добре — съгласи се Трег, но добави: — Но помнете, че тя трябва да даде показания!

— Ще го направи — увери го Мейсън.

— Кога?

— В осем сутринта.

— Защо не преди това?

— Не преди това.

— Защо е това забавяне?

— Защото трябва да закуси — отвърна Мейсън. — Може да получи язва, ако говори на празен стомах.

— Дадено, а кога ще ми дадете информация за Флийтуд?

— Ще дойда пак преди да разпитате мисис Олрид и да ви дам муниции, с които ще разпердушините тази история с амнезията.