Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Пари ли?

— Пари.

— Колко?

— Доста. Определена сума, когато ме свържете е Флийтуд, и остатъка, ако може да отговори на някои въпроси, които му поставя.

— Какви са те?

— Ще ви оставя списък. Ще ви оставя списък, съдържащ отговорите, които, надявам се, ще даде Флийтуд, отговорите, които ще бъдат в моя полза.

Мейсън се изсмя, поклащайки глава.

— Какво лошо има в това? — попита Кийт.

— Нищо не е както трябва — сряза го Мейсън. — Искате да обработя Флийтуд.

— Не ви разбирам.

— Съмнявам се. Ще ми дадете известна скромна сума, за да ви свържа с Флийтуд. Ще ми дадете и още малко пари, ако Флийтуд отговори на въпросите, както вие желаете. Ще ми оставите списък с въпросите и списък с отговорите, които искате Флийтуд да даде. Бих бил много лош адвокат, ако не си дам сметка, че за мен е изгодно да принудя Флийтуд да отговори точно така и ще бъда изкушен да прегледам заедно с него списъка и да се помъча той да даде исканите отговори.

— Е, добре, какво от това? Това е обичайна практика. Щом един адвокат се заеме с някое дело, той знае какви отговори се очакват от свидетелите, за да спечели делото.

— Разговорът ни е хипотетичен, защото тъй или иначе щом открия Флийтуд, сам ще го предам на полицията. Разбира се, ако полицията се интересува от него.

— Можете да спечелите хиляда долара, ако ми го предадете.

— Чудесно! — изсмя се Мейсън. — Нулите се прибавят отдясно.

Кийт присви очи. Няколко секунди замислено се взираше в Мейсън, после каза:

— Трябваше да се досетя, Мейсън. Искам да съм сигурен, че ще съм пръв в прибавянето на нулите.

— Разбрах.

— Добре, просто за информация. Ще ви предложа повече от всеки друг — заяви Кийт и излезе.

Мейсън стана и се заразхожда из стаята, като ритмично се поклащаше напред, назад, пъхнал палци под мишница, привел съсредоточено глава.

Дела Стрийт мълчаливо го наблюдаваше, когато телефонът на бюрото й иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Ало? Да, Пол… чудесно… Добре, не затваряй. Ще му кажа. — Дела вдигна очи към Мейсън. — Според Дрейк някакви детективи наблюдават кантората ви. Той смята, че са наети от Диксън Кийт и целта е, ако напуснете набързо офиса, евентуално, за да заловите Флийтуд, те да се прикачат към вас.

Мейсън се засмя.

— Очаквах подобно нещо. Нека да говоря с Пол. — Мейсън взе слушалката: — Ало, Пол? Ще напусна кантората. Ще се отърва от преследвачите и ще установя главната си квартира там, където няма да ме открият. Стой си в бюрото и чакай да ти се обадя. Флийтуд е къде-къде по-важен, отколкото си мислиш.

— О’кей — съгласи се Дрейк, — но как ще постъпиш, ако го откриеш, Пери? Мислиш ли, че ще проговори?

— Ще го накарам да говори. Мисля, че зная как.

— Е, добре, това ще те закопа — предупреди го Дрейк. — Носиш наказателна отговорност, ако го отвлечеш.

— Известно ми е, веднъж четох учебник по право.

— Пази се, Пери — разсмя се Дрейк. — Ще стане горещо.

Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт:

— Искам да измамя тия детективи, Дела, и то така, че изобщо да не се усетят, че съм го направил нарочно. Би ли извикала Гърти? Кажи й да заключи външната врата. Ще затворим кантората.

Дела Стрийт кимна, безшумно се измъкна от стаята и след няколко секунди се върна с Гърти, едрата, добродушна малко над нормата секретарка.

— Искам да ви помоля за една услуга — каза й Мейсън.

— За вас съм готова на всичко — отвърна тя.

— Как ви харесва да играете ролята на омъжена жена за известно време?

— Това предложение за женитба ли е, мистър Мейсън, или просто предложение? — пошегува се Гърти.

— Просто предложение.

— Както винаги — въздъхна Гърти. — Кажете какво трябва да правя.

— Надявам се, че ще успеем да открием местонахождението на човек на име Флийтуд. Той или е жертва на амнезия, или се преструва, че страда от амнезия. Горя от желание да узная кое от двете е вярно.

Гърти кимна в знак на разбиране.

— Полицията издирва Флийтуд и най-малко още едно частно детективско бюро също е по петите му. Беглецът скоро ще бъде открит. Целта ни е не само да заловим Флийтуд, но да го отведем на място, където да е изцяло под наш контрол. Няма да е леко. Флийтуд ще се инати. Ако наистина страда от амнезия, ще трябва да го убеждаваме. Ако се преструва, ще гледа да се измъкне. Но човек, който претендира, че има амнезия, е крайно уязвим.

— Защо? — попита Дела.

— Ако му кажете каквото и да е от предишния му живот, той не е в състояние да ви противоречи.