Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Партера, нали? — попита Мейсън и веднага натисна бутона.

Асансьорът се заклати към партера.

— Казах ти, че му сече пипето — сухо сподели Трег.

— Какво им казахте? — попита Мейсън мисис Олрид.

— Млъкнете! — заповяда Инмън.

— Нищо — отвърна мисис Олрид, — следвах инструкциите ви.

— Продължавайте в същия дух — каза Мейсън. — Ще се опитат всячески да ви принудят да говорите. Кажете им само, че мълчанието ви е протест срещу арогантните им методи и че искате среща с адвоката си, преди да дадете показания. Помнете, давала сте пълни и честни показания, преди те да проявят произвол и да започнат да ме блъскат.

— Много съм изкушен наистина да ви заблъскам — измърмори Инмън.

— Не се гневете — подхвърли му Мейсън. — Това повишава кръвното налягане и лицето ви се изкривява.

— Не ставай глупак, Инмън! Опитва се да те вбеси. Ще бъде ужасно пред съда.

Инмън потъна в мрачно мълчание.

Клетката спря на партера. Мейсън отвори вратата:

— Партер, дами и господа! Очаква ви отделът за съдебни инсценировки: отделни килии, фалшиви признания, на дъщерята казват, че майката е признала и обратното, в килиите ви ще поставят провокатори и детективи — всички обичайни полицейски клопки!

Инмън изтика жените във фоайето, обърна се към Мейсън и го заплаши с юмрук.

Лейтенант Трег го сграбчи за ръката.

Полицаите конвоираха жените до полицейската кола й потеглиха.

Мейсън уморено въздъхна, отиде до отсрещната страна на улицата, където бе паркирал колата си, качи се и запали мотора.

Мейсън отключи вратата на частната си кантора, влезе, кимна на Дела, запрати шапката си към закачалката и седна зад бюрото си.

— Сигурно не сте мигнал? — попита Дела Стрийт. Мейсън поклати глава.

— Обади ли се Дрейк?

— Да, един от хората му е бил на местопроизшествието и е направил снимки. Познавал дежурните от пътната полиция и е събрал възможно най-много информация.

— Как са открили колата?

— Точно там, където колата е излетяла от пътя, е имало предпазен бордюр.

— Странно, да отклониш една кола точно на такова място! — удиви се Мейсън. — Съвсем смачкан ли е автомобилът?

— На парчета — отвърна Дела.

— Повикайте Дрейк тук — нареди Мейсън.

— Диксън Кийт е отвън, чака от доста време. Беше тук още преди да отворим.

— Диксън Кийт?

— Човекът, който е завел дело за измама срещу Олрид.

— А, да — сети се Мейсън, — но първо намерете Дрейк. Идете след това при Диксън Кийт да го поуспокоите. Кажете му, че съм позвънил и след няколко минути ще бъда тук. Не бих желал да си тръгне.

Мейсън се отпусна на стола и потърка чело с върха на пръстите си. Дела позвъни на Пол Дрейк.

— Веднага идва, шефе. Закусихте ли?

— Закусих и се избръснах — отговори Мейсън. — Гореща вана и се преоблякох. Случайно да е открила полицията оръжие у Олрид?

— Не зная — каза Дела Стрийт. — Аз… ето го Пол Дрейк!

На вратата бе прозвучало кодираното почукване на Дрейк.

Мейсън даде знак на Дела. Тя отвори вратата и Дрейк, измършавял, небръснат и измъчен нахълта в стаята и мрачно изгледа Мейсън.

Мейсън се усмихна:

— Май си бил доста зает.

— Така беше.

— Като че ли ми каза, че имаш електрическа самобръсначка в бюрото си, за да се бръснеш между два телефонни разговора?

— Истина е — отвърна Дрейк. — Но по дяволите, нямах време между телефонните обаждания. Бях премного зает!

— Казвай!

— Мястото на катастрофата е на около пет мили от мотел „Гнезденцето“. Най-опасното по целия път, който и без това крие много рискове. Има предпазен парапет — колата направо го е смачкала. Нищо чудно! Била е включена на ниска скорост с напълно вдигнат смукач. Полицията не разбра нищо повече от отломките на колата.

— Първо са сметнали, че мъртвецът е Флийтуд?

— Точно така.

— У Олрид е бил портфейлът на Флийтуд, нали?

— У него са били портфейлът на Флийтуд, кутията му с цигари, писалката. Доста работи.

— Някакво обяснение за това?

— Няма обяснение.

— И също ключът от мотела?

— Да, ключ от бунгалото на Флийтуд.

— Как се е озовал Олрид там?

— Засега не се знае, Пери. Ключът беше паднал вътре в колата.

— Имало е кръв в багажника?

— Точно така.

— Въоръжен ли е бил Олрид?

— Не.

— Пол, искам да открия Флийтуд! — извика Мейсън.

Дрейк саркастично се изсмя:

— И аз искам същото!

— И все пак аз желая малко по-силно от другите да го намеря.

— Когато го намериш, ще бъде мъртъв.