Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Нямам представа. Просто взе колата ми и потегли.

— Без ваше разрешение?

Мейсън застана зад Трег, привлече вниманието й с жест и й направи знак да мълчи.

— Това обяснява всичко. Искал е да избяга. Мислех, че страда от амнезия, но вътре в себе си чувствах, че се преструва. Казах му, че съм негова сестра и като че ли той повярва и привидно изчакваше умът му да се проясни.

— Що за дяволски объркани показания! — възмути се Инмън.

Трег му направи знак да мълчи и погледна многозначително към Мейсън:

— Всичко, до което се доберем, е от значение — прошепна той.

— Мистър Мейсън, при тези обстоятелства не трябва да рискуваме да бъдем криворазбрани. Смятам, че тези господа заслужават моята откровеност — заяви малко предизвикателно мисис Олрид. — Мистър Флийтуд страдаше от амнезия. Опитах се да му създам благоприятни условия, като се представих за сестра му. Казах му, че съпругът ми е неговият зет. По наше мнение това щеше да го успокои и разведри, и паметта му можеше да се възвърне. Бяхме отседнали в къмпинг и очаквах съпруга си. Имах бутилка уиски й Боб Флийтуд изпи няколко чаши, без почти да ги разрежда. Помъчих се да го въздържа, но той продължи, докато изпи до дъно бутилката.

— Вие не пихте ли? — попита капитан Трег.

— Пих само толкова, колкото мислех, че ще издържа. Знаех, че след като е започнал, Боб ще изпразни бутилката, а не исках това да става, не исках да се напива. Знаех, че всяка капка, която изпия, е от значение. Аз…

— Колко чаши изпихте?

— Две, а той — три.

— Какво стана после?

— Той взе колата и пое към града.

— Без вашето разрешение?

— Да.

— Без ваше знание?

— Да.

— И после какво се случи?

— Не зная нищо друго, но ако е имало произшествие… причината е алкохолът, който изпи. Можете да проверите, нали? Не можете ли да направите анализ на кръвта му?

— Естествено — отвърна капитан Трег, — но бихме искали да узнаем още няколко неща преди това.

— Какво точно?

— Е, добре, първо — започна Трег, — дойдохме тук със завързани очи, така да се каже. Полицаите, които разследваха катастрофата, открили ключ от бунгалата в колата. Отишли там и видели, че са празни. Разбудили собственичката и тя им казала, че стаите били дадени на Флийтуд и сестра му и, че сте се обадили няколко пъти от офиса й, преди да затвори. Момчетата откриха къде сте се обаждала. Единият номер е бил домът на Олрид, другият — тук. Позвъниха ни да проверим. Тъй като нямаше никой у вас, дойдохме тук. Съвсем не очаквахме да ви открием.

— Да, мога да обясня всичко. Точно така стана.

— Практика ли е специалният отряд за убийства да разследва автомобилни злополуки? — сухо каза Мейсън.

— Млъкнете, умнико — сряза го Инмън.

Трег не сваляше поглед от мисис Олрид, приковаваше вниманието й и тя не разбра значението на забележката на адвоката.

— Значи вие смятате, че Боб Флийтуд не е овладял волана?

— Сигурна съм, че е било така.

— Според вас е бил пиян?

— Беше пил. Не мисля, че беше пиян, не. Но щом е катастрофирал, сигурно е бил.

— Добре, има още няколко неща, които трябва да обясните. Едно от тях е защо колата е била превключена на ниска скорост, когато е изхвръкнала от пътя.

— Мисис Олрид, защо в крайна сметка не изчакате да разберете точно какво Трег цели, преди да…

— Не се опитвайте да поправяте счупената делва — отсече Трег.

— Просто исках да… — подхвана Мейсън.

— И докато ми обяснявате това, кажете също защо има кръв в дъното на багажника ви?

— Кръв в багажника на колата ми? — не можеше да повярва тя.

— Това е самата истина.

— Как, аз… аз нямам ни най-малка представа как… сигурен ли сте?

— Разбира се.

— Аз…

На входната врата се почука.

Франк Инмън отвори. Влезе цивилен полицай и се обърна към Трег:

— Лейтенанте, мога ли да говоря с вас? Току-що получихме допълнителна информация по радиото в колата.

Трег излезе в антрето. Инмън каза на Мейсън:

— Според мен можем да минем без вас.

Мейсън само се усмихна.

Капитан Трег се върна и се извини:

— Простете, мисис Олрид, допуснах грешка.

Наблюдаваше я, присвил очи.

— Искате да кажете, че не е имало злополука? Колата ми не е паднала в пропастта?

— Не — възрази Трег, — имало е злополука. Колата ви действително е паднала в каньона. Има мъртвец, заключен в колата, и тя преднамерено е била подкарана през мантинелата на ниска скорост. Грешката ми е относно установяването на самоличността на трупа. Първоначално полицаите се заблудиха, защото откриха портфейл с шофьорска книжка, карта със социалноосигурителен номер и някои други неща, притежание на Робърт Грег Флийтуд. Но след това намерили също друг портфейл и когато сравнили снимките, разбрали, че мъртвецът е носел у себе си портфейла на Флийтуд, но съвсем не е Флийтуд.