Ърл Гарднър - Ленивият любовник

Тя се усмихна и каза:

— За начало е добре. И друг път съм го чувала. Не задържате ли Пат твърде до късно?

— Не е нито примамка, нито ласкателство. Може би професионална преценка на стока, която трябва да продам на съдебните заседатели.

Патриша затвори входната врата.

— Пери Мейсън, мамо.

— О! — само можа да възкликне тя.

— Наляхме си уиски — продължи Патриша. — Вероятно ти е студено.

— Вледених се — призна майка й.

— Ще налея и на теб.

Мисис Олрид разсеяно се усмихна на Мейсън, поколеба се за миг, след това последва дъщеря си в кухнята.

— Лесно ли влезе в хотела? — попита Патриша.

— Пазачът изглеждаше озадачен, но му отправих една ослепителна усмивка и се насочих право към асансьора възможно най-самоуверено. Той реши, че живея тук.

— В хладилника има лед, мамо. Искаш бърбън и сода, нали?

— Да.

Мейсън чу гъргоренето на течността, звъна на леда в чашата, после трескаво шептене.

Адвокатът се настани във фотьойла, запали цигара, всмукна дълбоко и любезно се надигна, когато двете жени отново влязоха в хола.

— Натъкмихте ли го? — попита Мейсън.

— Какво? — попита Патриша. — Питието ли?

— Не, вашата версия.

Патриша го изгледа сърдито. Двете жени седнаха.

— Може да усуквате, ако искате, но не зная с колко време разполагаме.

— Мамо, казах на мистър Мейсън за Боб Флийтуд. Той е наясно как стоят нещата.

— В крайна сметка, мистър Мейсън, нямам какво да крия. Намерих стаи в малък къмпинг горе в планината. Телефонирах на съпруга си къде ще бъдем и той каза, че ще дойде при нас.

— Дойде ли?

Тя се — поколеба да отговори.

— Продължавайте — подкани я Мейсън. — Разкажете какво стана.

— Боб и аз изпихме няколко чаши, докато чакахме, за да мине времето. После Боб се извини и отиде в банята. Доста се забави. Извиках го, за да разбера дали не му е зле. Нямаше отговор. Вратата бе заключена отвътре. Изпаднах в паника. Мислех че е глътнал нещо… нали знаете, можеше да се е самоубил.

— Но не беше така, нали?

— У него бе ключът от другата стая. Изтичах навън, за да опитам външната врата на бунгалото. Беше отворена. Вратата на банята откъм другата стая също бе отворена. Изобщо не се е бавил в банята. Заключил е вратата към мен, прекосил е стаята, излязъл е през другата врата, качил се е на колата ми и е изчезнал.

— Не чухте ли шума от мотора? — попита Мейсън.

— Чух, но мислех, че е друга кола. Изобщо не ми хрумна, че може да е моята. Бях я паркирала на алеята.

— Къде е отишъл?

— Представа нямам.

— Вие какво направихте?

— Излязох на пътя и се върнах на автостоп. Не бих желала друг път да ми се случва.

— А багажът ви?

— Имах малък куфар. Бях го извадила от багажника, защото вътре имаше бутилка уиски. Чакахме Бъртрънд да дойде при нас.

— Флийтуд знаеше ли го?

— Да.

— Беше ли възвърнал паметта си?

— Не, иначе беше добре, но паметта му не се бе възвърнала.

— А вашият съпруг?

— Не зная какво му се е случило. Не се появи.

— Защо не го изчакахте?

— Отдавна вече го чакахме, когато Боб задигна колата. Аз… нямам представа какво се е случило.

— Телефонирахте ли вкъщи?

— Да, разбира се.

— И какво?

— Никой не се обади.

— Нямате ли прислуга?

— Те спят над гаража. Нощем не могат да отговорят на телефона.

— И така вие излязохте на шосето и се върнахте на автостоп.

— Да.

— Можете ли да ми кажете името на шофьора, който ви качи?

— На шофьорите — провлачено каза тя, като наблегна на „и“-то. — Бяха трима. Последният беше почти старец.

— Направо тук ли ви остави?

— Не, остави ме там, откъдето можех да взема такси.

— А куфарът ви? Нима го забравихте в колата?

— Оставих го на съхранение, защото смятах, че ще ми е трудно да вляза тук с куфар. Без него просто щях да вляза и лесно да стигна до апартамента на Пат, докато в противен случай, щяха да ме спрат и трябваше да обяснявам.

— Защо не искахте да ви разпитват?

— Не бях вътрешно готова.

— Защо не се върнахте у дома?

— Защото… защото се страхувах.

— Защо?

— Не зная. Имах лоши предчувствия, исках да бъда с Пат.

— По-рано тази вечер телефонирахте на мъжа си и му казахте къде ще бъдете, нали?

— Точно така.

— И той трябваше веднага да дойде при вас.

— Веднага, щом се освободи. Каза, че ще пристигне към десет.

— А Пат?

— Защо ви интересува Пат?

— Телефонирахте ли й?

Тя замълча за миг.

— Полицията естествено ще проследи обажданията ви.

— Какво общо има тук полицията?