Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Имаме известна преднина, Пол — подхвана Мейсън.

— Каква?

— Флийтуд или страда от амнезия, или се преструва, че страда. Ако наистина има амнезия, той все още ще броди замаян. Ако е номер, струва ми се, че ще се опита да се възползва от това.

— Освен ако е мъртъв — предположи Дрейк.

— Някой е запратил колата в пропастта. В колко часа е станало, Пол?

— Часовникът на таблото показва единайсет и десет. Ръчният часовник на Олрид — също единайсет и десет.

— Това, разбира се, може да е нагласено. Часовниците може да са спрени преди това.

— Или след това — добави Дрейк. Мейсън кимна.

— Какво общо има амнезията на Флийтуд?

— Има ли твои хора горе в планината? — попита Мейсън.

— Що за въпрос! — уморено въздъхна Дрейк. — Естествено, че има. Чакат на телефоните, предават всичко, до което се доберат и очакват инструкции.

— Иска ми се да търсим по страничните пътища, Пол, местата, където човек може да се отбие от главната магистрала. Дали Флийтуд познава добре околността?

— Би трябвало — отвърна Дрейк. — Именно там е мината, за която сега Олрид и Флийтуд имаха неприятности, първо са продали контролния пакет акции, а след това са накарали акционерите да повярват, че става някакво мошеничество и…

— Известно ми е всичко това — прекъсна го Мейсън. — Значи този обект е там горе? А Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид по това време?

— Да.

— Тогава познава добре околността. И така, претърсете всички странични пътища — нареди Мейсън.

— Според полицията Флийтуд се е движел на автостоп и навярно вече е на петстотин мили оттук… освен ако е мъртъв. Някои са на мнение, че тялото му ще бъде намерено на триста-четиристотин метра от мотела „Гнезденцето“.

— Изключват възможността да е злополука? — попита Мейсън.

— Имаш предвид Олрид ли?

— Да.

— По дяволите, не! Типичен случай: убиецът е направил същата грешка, която обикновено правят. Вместо да остави колата на висока скорост, както трябва да бъде, ако е било произшествие, убиецът я е оставил на ниска скорост. Който и да е бил, е застанал на стъпалото, насочил е колата към бездната, включил е смукача докрай и е скочил на земята. Колата се е понесла надолу, полетяла е в пространството и се е разбила с трясък секунди след това.

— Някакви следи от куршуми в тялото?

— Не, очевидно смъртта е настъпила вследствие на удар по главата.

— Може да си е ударил главата при падането?

— Вероятно е бил мъртъв преди това. Хирургът, извършил аутопсията като че ли смята така.

— Колко преди това?

— Не желае да си навлича неприятности, но както успях да подразбера, той няма да се учуди, ако Олрид е бил мъртъв повече от час, преди колата да бъде хвърлена в пропастта.

— Кога са я намерили?

— Около три часа призори. Полицаите от пътната полиция веднага отишли в мотела, щом намерили ключа от бунгалото. И посредством телефонните обаждания бързо открили нишката към апартамента в Лас Олитас.

— Ако мисис Олрид бе замисляла убийство — сподели Мейсън, — надали щеше да остави такава улика!

— Не е ясно — отвърна Дрейк. — Шестото ми чувство ми казва, че полицията е на прав път. Флийтуд или е мъртъв, или е офейкал. Най-възможно е да е в някой самолет в този миг, или в противен случай е мъртъв.

— Тази история с амнезията може да се окаже голяма работа — настоя Мейсън. — Инсценировката е вече факт. Самият аз бих се възползвал от това при подобни обстоятелства. Действай, Пол, претърсете целия район на Спрингфийлд, всяка ферма, всяка къща.

— О’кей, щом искаш.

— И в случай, че го открият — предупреди Мейсън, — кажи им изобщо да не се месят. Просто да отидат до някой телефон и да ни съобщят. Другото детективско бюро още ли действа, Пол?

— Изглежда, че да, но явно не търсят в близост до мотела. — Също както полицията смятат, че Флийтуд е избягал далеч.

— Това винаги е погрешно — подигравателно се изсмя Мейсън. — Е, хайде, Пол, довиждане!

Дрейк излезе, а Мейсън направи знак на Дела Стрийт:

— Нека да видим какво желае Диксън Кийт, Дела.

Диксън Кийт, бърз широкоплещест мъж на трийсет и седем, трийсет и осем години, имаше черни подвижни очи, черна коса, започнала да оредява на слепоочията и пъргава пружинираща походка на атлет. Краката му бяха къси, но беше набит, с квадратни рамене. Без да губи време в любезности, той заяви:

— Мейсън, предполагам, че сте слушал за мен.

Мейсън кимна.

— Завел съм дело срещу Бъртрънд Олрид и Джордж Джеръм. Това са двама влиятелни мошеници, които са готови да минат през трупове. Открих много за двамцата, откакто влязох в делови отношения с тях.