Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Точно така. Моър е бил свързан с една облигационна компания, докато е работел за някаква банка преди петнайсетина години. Облигационната компания е изисквала при регистрирането на облигации да се приложат и отпечатъци от пръстите.

— О, така ли? — започна Мейсън с такъв тон, сякаш тази информация доста го е изненадала.

— Имате ли някакви други въпроси? — попита съдията.

Адвокатът се приближи към чиновничката, повдигна натрупаните там снимки с отпечатъци и погледна към свидетеля.

— А разполагате ли със снимка на отпечатъците, взети от мъртвия Карл Моър? — попита го той.

Бордж пъхна изпотената си ръка в своя като че бездънен джоб и измъкна някакъв плик със снимки от там.

— Всички са надлежно надписани — каза той, като се захили на адвоката. — Можете най-внимателно да ги разгледате.

Мейсън прехвърли снимките за минута, после ги разтвори като ветрило в едната си ръка. Неочаквано измъкна една от купчината.

— Бих искал да ви попитам за отпечатъците, които се виждат на тази снимка, господин Бордж. Откъде точно са взети те? — попита той.

— Това е отпечатък от Морган Ийвс — заяви свидетелят. — Явно той е човекът, който е наел апартамента. Открих множество от тези отпечатъци върху различни предмети, бутилки, чаши, по умивалника в банята, върху принадлежностите за бръснене, по куфарите, огледалата… Точно този, за който ме питате в момента, е един от няколкото, открити върху перваза на прозореца. Там имаше пълен комплект отпечатъци от пръсти, явно човекът е опрял цялата си ръка върху перваза, докато се е опитвал да повдигне прозореца нагоре, за да го отвори.

Мейсън постави въпросните отпечатъци настрана.

— Ами тези? — попита той, като посочи друг плик.

— Тези са от Карл Моър, отпечатъците, които взех от трупа.

— А тези?

— Те са от жената, която според мен се е представяла за медицинска сестра на Роджър П. Картман.

— А тези?

— Тези са взети от инвалидната количка. Предполагам, че принадлежат на Роджър П. Картман.

— Вижте сега — каза неочаквано адвокатът. — Вие градите свидетелските си показания не върху онова, което реално се съдържа върху снимките, а на бележките, които сте написали в ъгъла на всяка от тях.

— Естествено, нали трябва да подредя по някакъв начин всички отпечатъци, с които разполагам — отвърна Бордж.

— Но бих могъл веднага да взема една лупа и да разпозная всеки един от отпечатъците.

— В състояние ли сте да го направите тук, в съдебната зала? — попита Мейсън.

— Разбира се.

Пери измъкна лист хартия от джоба си, откъсна го така, че да се образува дупка в средата, а след това го постави върху снимката, като от нея се виждаше само онази част, върху която се намираше отпечатъкът.

— Така — започна доволно той, — а сега разгледайте внимателно тази снимка, от която се вижда единствено отпечатъкът. А след това и другата — продължи, като постави скъсан по същия начин лист и върху следващата снимка.

— А също и тази — подхвърли с усмивка, като измъкна трета снимка от купчината и я покри с лист с дупка в средата. — Опитайте се сега да идентифицирате тези отпечатъци.

— Това със сигурност ще отнеме доста време — възрази свидетелят.

— Можете да се забавите колкото искате — обяви Мейсън.

Бордж измъкна лупа от джоба си, наведе се и започна да изучава отпечатъците.

— Налага се също така да се консултирам с някои от бележките, които съм си водил преди това — каза накрая. — Два от отпечатъците са на един и същ човек. Предполагам, че принадлежат на Роджър П. Картман, но не съм сигурен.

— Продължавайте, сверете с бележките си — насърчи го Мейсън.

Свидетелят разтвори бележника си, после разгледа и някакво листче, което извади от джоба си, а след това вдигна глава към съдията и кимна утвърдително.

— Точно така е, два от отпечатъците са от показалеца на дясната ръка на един и същ човек — каза той. — Според мен това е Роджър П. Картман, тъй като отпечатъците са взети от инвалидната количка.

— Бихте ли отбелязали едно кръстче върху тези снимки, за да не ги объркаме след това, когато сравняваме с надписите отдолу?

Свидетелят, който вече изглеждаше напълно отегчен и изпълнен с неприязън, измъкна една писалка и направи по едно кръстче върху всяка от двете снимки.

Мейсън вдигна хартията с отвор върху снимките и отбеляза с доволна физиономия:

— Е, господин Бордж, след като вие се смятате за експерт по отпечатъците и след като сам заявихте, че дори и ученик от гимназията не би могъл да обърка отпечатъците на двама различни хора, ще ми обясните ли как вие объркахте отпечатъка от показалеца на дясната ръка на починалия Карл Моър с този на друг мъж, който според вас се нарича Роджър П. Картман?