Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Искам да ви обърна внимание върху фотографията, на която свидетелката преди вас разпозна като снимка на Морган Ийвс, и да ви попитам дали вие сте виждали някога този човек?

— Да.

— Познавате ли го?

— Да.

— Кой е той?

— Казва се Джеймс Уитли, известен също така под името Джеймс Кларк.

— Въпросната личност има ли криминално досие?

Мейсън скочи на крака с вид на засегнат човек, готов да се бори яростно, за да отстоява позициите си.

— Възразявам, ваша милост. Това е неправомерен въпрос, при това той не е свързан по никакъв начин с разглеждания случай.

— Напълно е свързан с отправения от мен иск, ваша милост — отвърна Скудър. — Все пак това са предварителни слушания. Възнамерявам по-късно да докажа връзката.

— Възражението се отхвърля — обяви съдия Ромли.

Бордж измъкна копринена носна кърпичка от джоба си, избърса потта от челото и от тила си и продължи със същия отегчен глас:

— Да, има криминално досие.

— За какво по-точно става дума?

— Бил е два пъти в затвора „Сан Куентин“ за грабежи. Веднъж във „Фолсъм“ за нападение и заплаха с огнестрелно оръжие. Арестуван е още три-четири пъти, срещу него бе повдигнато обвинение в убийство в…

Мейсън отново скочи от мястото си.

— Възразявам, ваша милост. Човекът може да е арестуван…

— Приема се — прекъсна го съдия Ромли.

— Вземали ли сте някога отпечатъци от пръстите от този човек, господин Бордж? — продължи с въпросите заместник — областният прокурор.

— Да.

— Кога?

— През 1929, през 1934 и през 1935 година.

— Разполагате ли с тези отпечатъци в момента?

— Да.

— Можете ли да ни ги покажете, моля?

Скудър взе онова, което показа свидетелят.

— Бих искал да представя тези отпечатъци като веществено доказателство по делото — обяви той.

— Не възразявам — обади се адвокатът.

— А сега ще ви попитам, господин Бордж, ходихте ли снощи в апартамента, нает от господин Морган Ийвс? — попита Скудър.

— Да.

— Какво правихте там?

— Възразявам — извика Мейсън. — Отново неправомерен въпрос, който не е свързан с разглеждания случай.

— Все още се водят предварителни слушания — възрази на своя страна заместник — областният прокурор, без да става от МЯСТОТО си. — По-късно ще обясня връзката.

— Възражението се отхвърля — заяви съдия Ромли.

— Посипах с прах някои от предметите с цел разкриването на скрити отпечатъци от пръсти, които биха могли да се намерят в апартамента.

— И открихте ли подобни отпечатъци?

— Да.

— Фотографирахте ли ги?

— Да.

— Носите ли снимки на откритите от вас скрити отпечатъци?

— Да, нося.

Бордж измъкна снимките от джоба си.

Скудър отмести стола си назад и се изправи. Заговори ясно и бавно, така че присъстващите в съдебната зала да не срещат никакви затруднения при следенето на мисълта му, а в същото време и за да внуши на същите тези хора, че въпросът, който задава в момента, е от особена важност.

— Бих искал да ви попитам сега, господин Бордж, дали между фотографираните от вас скрити отпечатъци от пръсти има такива, които съвпадат с отпечатъците на мъжа, за чието криминално досие ни разказахте преди малко?

— Да, има.

— Къде открихте тези отпечатъци?

— На най-различни места в апартамента: в банята, на масата, по огледалото, по дръжките на вратите, както и по самобръсначката му.

— Фотографирахте ли тези отпечатъци?

— Да.

— Носите ли направените снимки?

— Да.

— Бих искал да ги представя като веществено доказателство.

— Не възразявам — заяви Мейсън, когато Скудър подаде купчината снимки на чиновничката.

— А открихте ли нечии други отпечатъци в същия апартамент? — попита заместник — областният прокурор.

— Да.

— Чии по-точно?

— Възразявам — извика отново Пери. — Въпросът е неправомерен и няма никаква връзка с разглеждания случай.

— Отхвърля се — обяви веднага съдия Ромли.

Бордж се изхили към Мейсън.

— Открих отпечатъците на Пери Мейсън — каза той. — Открих също така отпечатъци на Пол Дрейк, детектив, нает от Пери Мейсън. Намерих също така инвалидната количка, а по нея и отпечатъците на човека, който най-вероятно я е ползвал. Открих и отпечатъци от женски пръсти.

— И фотографирахте ли всички тези отпечатъци, като отбелязвахте на всяка от снимките къде по-точно са открити?

— Да.

— Бих предложил всичко това също да бъде представено като веществено доказателство по делото.

Мейсън седеше отпуснат с вид на човек, който току-що е понесъл тежко поражение.