Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Май няма възражения и тези снимки да се представят като веществено доказателство — обяви след малко съдия Ромли.

— Искам да ви попитам, господин Бордж — продължи с разпита на свидетеля си Скудър, — вие лично присъствахте ли в апартамента вчера вечерта някъде към десет часа и петдесет минути, когато там се бяхме събрали Пери Мейсън, Пол Дрейк, някаква госпожица Дела Стрийт, инспектор Франк Бодфиш и аз?

— Да, присъствах.

— И чухте ли ме да обвинявам Пери Мейсън, че е отвлякъл от апартамента споменатия вече Роджър П. Картман, който временно е пребивавал там? Обвиних ли тогава Пери Мейсън, че е отвлякъл насила въпросния Роджър П. Картман и че го държи някъде, където заместник — областният прокурор не би могъл да го открие и да го докара пред съда, за да даде свидетелски показания за онова, което е видял във връзка с делото „Щатът срещу Ана Моър“, известна също така като Ана Нюбъри?

— Бях там — отговори Бордж. — И ви чух да отправяте тези обвинения.

— И какъв бе отговорът на господин Пери Мейсън след отправените му обвинения?

Мейсън скочи от мястото си, постарал се да си придаде вид на безумно уплашен.

— Възразявам, ваша милост! Въпросът е неправомерен и по никакъв начин не е свързан…

Но съдия Ромли го прекъсна:

— Възражението се отхвърля.

Бордж изгледа адвоката и отвърна, без да повишава глас:

— Твърдеше, че вие никога не бихте могли да го осъдите, тъй като помощникът му е бивш затворник и съдебните заседатели не биха повярвали на показанията на един бивш затворник, така че нямате никакви шансове да го осъдите, след като разчитате единствено на показанията на един бивш затворник.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит — обяви Скудър. Мейсън наблюдаваше Бордж, докато той отново попиваше потта от челото си с носната си кърпичка.

— Отпечатъците на колко души сте взели досега, господин Бордж? — попита той.

— Не виждам основания за подобен въпрос — възрази заместник — областният прокурор.

— Свързан е с квалификацията на свидетеля — настоя Мейсън. — Вие твърдите, че той е експерт, така че имам право да му задам някои въпроси, за да се ориентирам за квалификацията му.

— Смятам, че въпросът е съвсем правомерен — обяви съдия Ромли. — Адвокатът не поставя под съмнение квалификацията на свидетеля, но има право да му зададе въпроси, за да се ориентира във възможностите му като експерт. Възражението се отхвърля.

— Не бих могъл да определя точно — отвърна Бордж. — Сигурно хиляди.

— Кой беше първият човек, чиито отпечатъци сте взели?

— Не си спомням — отговори с усмивка свидетелят.

— А кога стана това?

— Дори това не бих могъл да ви кажа със сигурност — вероятно преди петнайсетина години. Не си спомням.

— А кой е последният човек, чиито отпечатъци сте взели?

Бледозеленикавите очи на свидетеля заблестяха от задоволство.

— Последният човек, чиито отпечатъци взех — започна той, като замълча многозначително и хвърли съзаклятнически поглед към заместник — областния прокурор, — беше Карл Моър. Взех отпечатъците от него в два часа тази сутрин в градската морга. Съвсем наскоро, след като вие обявихте пред вестниците, че това не е трупът на Карл Моър, а най-вероятно на някой друг.

Мейсън се поколеба за няколко секунди, преди да продължи:

— И вие твърдите със сигурност, че този човек е наистина Карл Моър?

— Разбира се, че твърдя — отвърна Бордж. — Тялото е престояло няколко дни във водата, но независимо от това успях да взема отпечатъци от пръстите му. Отпечатъците на един човек не се променят дори и след смъртта му. Затова и са толкова сигурен източник за идентифицирането му.

— А не е ли възможно отпечатъците на един човек да бъдат объркани с тези на друг?

— Не — съвсем сериозно отвърна свидетелят. — Това се знае от всички още от училище.

Съдия Ромли удари с чукчето си по масата.

— Свидетелят да се ограничава единствено с отговори на въпросите, които му се задават — обяви той. — В момента свидетелят е разпитван относно квалификацията му като експерт. Съдът няма намерение да позволява този разпит да продължава неоправдано дълго, но ако адвокатът държи да се увери в качествата на свидетеля като експерт, той има право да го направи, а свидетелят е длъжен да се отнася с уважение към зададените му въпроси и да даде съответните отговори.

— Значи при това положение вие сте вземали и преди отпечатъци от пръстите на Карл Моър — продължи да разпитва Мейсън. — Искам да кажа, че сте разполагали с нещо, с което да сравните пробите, получени от трупа.