Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— На шести вечерта, след като вече добре сте знаели за навика на Ейлийн Фел да излиза на палубата веднага след вечеря, а и при удобното време след началото на онази ужасна буря, вие сте решили да накарате господин Моър да инсценира самоубийство, като се застреля със собствения си револвер, след което да скочи извън борда. Надявали сте се, че шумът от изстрелите ще привлече вниманието на госпожица Фел и ще я накара да повярва, че е видяла човек да пада зад борда.

— Но любопитството на госпожица Фел я е отвело на горната палуба; така че вместо да се сметне, че Моър несъмнено се е самоубил, нещата са започнали да изглеждат така, сякаш той е станал жертва на убийство и обвинение за това престъпление е повдигнато срещу съпругата му.

— След предполагаемото падане на Моър зад борда той се е върнал бързо във вашата каюта, където се е превърнал в Роджър П. Картман, пострадалия при автомобилна катастрофа, а след пристигането на пристанището е бил откаран в апартамента на булевард „Стоктън“.

— Работата е там, че предполагаемото самоубийство на Моър би предизвикало доста скромен отзвук, докато предполагаемото убийство се е оказало значително по-различно нещо. Ситуацията се усложни още повече, след като отскочих до Лос Анджелис и установих, че господин Моър изобщо не е откраднал пари от бившия си работодател, „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Точно по тази причина господин Ийвс е сметнал, че за вас ще е най-добре да напуснете наетия апартамент на булевард „Стоктън“, опасявал се е, че ще се направят опити да бъде издирен господин Роджър П. Картман.

— Затова ви е отвел в едно бунгало в планината Санта Крус, госпожице Уайтинг. Но вие със сигурност не сте знаели, че след като ви е оставил там, господин Ийвс се е върнал в наетия апартамент на булевард „Стоктън“; обяснил е на господин Моър, че му е намерил друго, по-сигурно място, където би могъл да се скрие, качил го е на една яхта, извел го е с нея в открито море и се е повъртял известно време наоколо, докато е намерил един от спасителните пояси, хвърлени предишната вечер от парахода след подаването на тревога за човек зад борда. После е застрелял господин Моър, съблякъл му е дрехите, поставил е тялото му в спасителния пояс и го е пуснал във водата, като отлично е знаел, че то със сигурност ще бъде открито до ден-два.

Мейсън замълча за миг, а Евелин Уайтинг, стиснала страничните облегалки на стола, само облиза пресъхналите си устни, без да каже и дума.

— Вие без съмнение сте се досетили какво точно се е случило — продължи адвокатът. — Особено след като сте прочели за откритото тяло на Моър. Може би разбирате, госпожице Уайтинг, че едно нещо е да се изкуши с подкуп някой от съдебните заседатели, така че да се спаси любимият човек от тежка присъда. Но съвсем друго е човек да стане съучастник в убийство. Смятам, че е време да кажете истината.

Тя като че се опита да се надигне от стола, след това се отпусна отново в него, огледа се безпомощно, а после кимна утвърдително с глава. Повдигна очи към съдия Ромли и каза:

— Истина е. Смятах, че Морган е невинен, когато срещу него в Лос Анджелис беше повдигнато обвинение в убийство. Бях убедена, че са го натопили, и имах желание да направя всичко възможно, за да му помогна. Господин Ван Денси ми обясни, че ако Морган бъде осъден, областният прокурор ще успее да се добере и до голяма част от съучастниците му. Твърдеше, че тези хора са събрали пари, за да помогнат на съпруга ми, като са готови да дадат по пет хиляди долара на няколко от съдебните заседатели, за да ги подкупят, или двайсет и пет хиляди долара на този, който е в състояние да осигури оправдателна присъда. Обясних на Карл цялата ситуация. Дадох му честната си дума, че Морган е невинен, а след това той успя да повлияе по някакъв начин на съдебните заседатели. Постарах се да убедя Карл Моър, че процесът е инсцениран, защото самата аз бях сигурна, че е точно така.

— На седми този месец сте купили рамка за снимка, госпожице Уайтинг — обърна се към свидетелката Мейсън.

— Да — призна тя. — Карл беше силно привързан към доведената си дъщеря. За да се спаси от необходимостта да се явява като свидетел пред голямото жури, той трябваше да инсценира самоубийство и беше наясно, че сигурно ще минат години, преди да може да види отново Бел. Настояваше да задържи поне тази снимка. Но не му се искаше съпругата му да разбере, че той я е взел, защото това би могло да възбуди подозренията й по отношение на самоубийството. Затова и подмени снимките в рамката. За съжаление госпожа Моър откри подмяната почти веднага, след като Карл бе извадил снимката на Бел и бе поставил тази на актрисата.