Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Мейсън го поведе отново към задната врата, като го пусна да излезе и след това заключи след него.

— Успяхте ли? — попита Дела Стрийт, когато стигнаха при нея на алеята.

— Засега всичко върви добре — отвърна шефът й. — Ти нали добре запомни историята, която ще трябва да разкажеш на Скудър?

— Да не би да се съмняваш! — възмути се тя.

— Да тръгваме тогава — предложи адвокатът, след като се настани на удобната седалка отпред.

Дрейк седна отзад и затвори вратата. Дела Стрийт включи двигателя и колата потегли. Напуснаха страничната алея, поеха по булеварда и след като изминаха стотина метра, спряха пред една дрогерия.

— Хайде, Пол, стига си се цупил — подхвърли Мейсън.

— Винаги ставам подозрителен, когато предприемаш разни загадъчни действия и изобщо не ми обясняваш какво точно правиш, Пери. Вие с Дела май сте склонни да поемате повече рискове дори от един виртуозен въздушен акробат.

Мейсън хвана детектива под ръка и го поведе към дъното на дрогерията, където имаше телефон. Дела пусна монета и бързо набра някакъв номер.

— Ало… Ало… може ли веднага да разговарям с господин Скудър, моля… Много е важно. Обяснете му, че имам една информация за него… Става дума за процеса, който продължава утре.

Тя замълча за миг, докато слушаше онова, което й говореха от отсрещната страна, след което кимна на Пери Мейсън. След минута заговори отново:

— Здравейте, господин Скудър. Обажда се госпожа Морган Ийвс. Всъщност аз съм истинската госпожа Ийвс, но в никакъв случай не бих искала да казвате на някого, че съм ви се обаждала. Съпругът ми е мошеник. Можете да попроучите досието му под името Джеймс Уитли или Джеймс Кларк… Почакайте само за минутка, не ме прекъсвайте, моля ви. Става дума за процеса, който водите в момента… Съпругът ми сега се подвизава под името Морган Ийвс. Развежда се с мен, но окончателното решение за развод все още не е взето. Това обаче съвсем не го спира. Вече е сключил брак с една медицинска сестра. Името й е Евелин Уайтинг. Живеят заедно в нает апартамент на булевард „Стоктън“ номер 3618. Евелин Уайтинг е медицинската сестра, пътувала в същия параход, на който бе убит Карл Моър. Тя обслужвала някакъв болен на име Роджър Картман, който си бил счупил врата при автомобилна катастрофа и който видял цялото убийство… Да, видял всичко, разбирате ли? Сестрата го била завела до медицинския пункт, за да му даде някакво лекарство. Той си седял в инвалидната количка, когато Карл Моър бил убит. Видял абсолютно всичко.

— Роджър Картман бил платил на Евелин Уайтинг, за да се грижи за него. Изобщо не знаел, че е омъжена. Тя го откарала в апартамента на булевард „Стоктън“ номер 3618 и му казала, че го е наела специално заради него. Двамата с Морган Ийвс кроили планове да измъкнат още пари от него. После разбрали, че той е станал свидетел на убийството, влезли във връзка с Пери Мейсън и адвокатът им платил пет хиляди долара, за да изведат свидетеля извън страната… Картман има желание да свидетелства, но е в безпомощно състояние. Да, прекрасно знам какво говоря. Господин Мейсън и господин Дрейк, детективът, бяха в апартамента и преместиха някъде Картман. Той е със счупен врат и не е в състояние да направи нищо сам… Ако наистина ви трябва свидетел, който е видял всичко по време на убийството, трябва просто да откриете къде са скрили господин Картман. А ако господин Мейсън е нарушил закона, като е дал пари, за да се попречи на един свидетел да се яви в съда, тогава ще можете да пипнете и него… Моля ми само в никакъв случай да не споменавате името ми, защото ще ме убият.

Дела бързо затвори телефона и погледна към Мейсън.

— Как се справих, шефе?

— Беше страхотна — отвърна адвокатът, докато Дрейк поклати тъжно глава.

— Господи! — каза. — Винаги си страдам от идеите, дето ми идват в главата.

— Какво имаме по-нататък в програмата? — попита Дела Стрийт.

— Имаме на разположение няколко часа. Защо не отидем да гледаме някой филм? — предложи адвокатът.

— Съгласна съм — одобри веднага секретарката му.

— Какво ще кажеш за един интересен криминален филм, Пол? — обади се Мейсън.

— Това ще е първото действително умно нещо, което ще направим тази вечер, Пери. Предполагам, че все пак си подготвил някакъв план, но явно е нещо твърде сложно за мен, така че не мога да го проумея. По-скоро имам чувството, че направо си полудял.

— Нещата не са чак толкова лоши, Пол — успокои го приятелят му. — Моята лудост се подчинява на известни правила.