Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Мейсън погледна към белия прах, който бе посипан по различните предмети наоколо, и се обърна към детектива и към Дела Стрийт:

— Не пипай нищо наоколо, Пол, сложи ръце в джобовете си и не ги изваждай оттам. Те проверяват в момента за отпечатъци. Май доста са се постарали.

Лицето на Скудър пламна от ярост.

— В момента не се намирате в Лос Анджелис — извика той. — Така че няма да можете да ни пробутвате изтърканите си номера, за да се измъкнете.

Мейсън само сви рамене.

— Доскоро тук се е намирал човек на име Роджър П. Картман — продължи заместник — областният прокурор. — Вие сте го скрили някъде. Искам да кажете къде.

— Вие сте луд — отвърна адвокатът.

— Самите вие сте били тук по-рано тази вечер. Заедно с човек на име Ийвс сте решили да го скриете, за да не може да свидетелства в съда.

— Проверихте ли под леглата? — съвсем сериозно попита Пери.

— Вземете отпечатъци от пръстите му — разпореди Скудър.

— Това е възмутително! — направи се на обиден Мейсън.

Бордж си съблече палтото, остави го на облегалката на близкия стол и изтри потта от челото си с носна кърпичка. Инспектор Бодфиш се приближи към адвоката от другата страна.

— По този начин ли действате обикновено в Сан Франциско? — попита Мейсън.

Скудър нищо не отвърна.

Бордж сграбчи дясната ръка на адвоката, но той веднага се опита да я издърпа. Полицаят обаче умело я изви под своята и завъртя по такъв начин тялото на Мейсън, че то се оказа притиснато под бедрото му.

— О, владеете разни хватки от борбата, така ли? — попита Пери.

Бордж не отговори на въпроса му, само изви още малко ръката му по такъв начин, че пръстите му се разпериха встрани. Бодфиш ги напои с мастило, след което му взеха отпечатъци.

— Протегнете другата си ръка — разпореди Бодфиш. Адвокатът се подчини.

Съвсем мълчаливо същата процедура бе приложена и към останалите двама.

— А сега бихме искали да знаем кога за последен път се видяхте с господин Картман — обади се Скудър.

— Вие наложихте този стил, така че можете да продължавате с него — отвърна само Мейсън. — Хайде сега, накарайте вашите биячи да се опитат да ме принудят да говоря — или може би във вашия арсенал тук са включени и гумени палки?

— Да не искате да кажете, че нямате намерение да отговаряте на въпросите ми? — попита заместник-прокурорът.

— Искам да кажа, че не бих ви и погледнал дори — отвърна Пери.

— Може би вие все пак ще решите да ни кажете нещо — обърна се Скудър към Дела Стрийт. — И без това вече здравата сте се забъркали в тази история. Лоялността наистина е прекрасно нещо, но човек не би трябвало да отива твърде далеч…

— Не отговаряй на нито един от въпросите му, Дела — разпореди адвокатът.

— Спомняте ли си за мъж на име Картман, който пътуваше заедно с вас от Хонолулу?

— Не му отговаряй, Дела — предупреди я отново Мейсън.

Тя стисна устни.

— Няма ли да отговорите?

Дела поклати отрицателно глава.

— Вие също ще си изпатите — обърна се Скудър към Дрейк. — Разбирам, че не би трябвало да ви виня кой знае колко — Мейсън е ваш клиент. Той ви натоварва с разследвания по всичките си случаи. Съвсем естествено е да искате да го защитите. Но нали все пак трябва да си изкарвате хляба? Надявам се, че ви е известно, че може да се стигне до отнемането на разрешителното на детектив, който…

— Спестете си усилията, Скудър — прекъсна го Мейсън. — Дрейк няма да каже нищо. Ако бяхте постъпили по по-възпитан начин, ние с удоволствие бихме отговорили на въпросите ви. Но след всичко, което направихте, можете само да отидете и да се хвърлите в езерото.

Скудър изгледа с неприязън адвоката.

— Този път е свършено с вас, Мейсън — започна той. — Вие имате репутацията на човек, който си позволява какво ли не и все пак накрая успява да се измъкне. Този път обаче няма да стане. Много често областните прокурори са били склонни да оставят нещата без последствия, след като вие сте разбили обвиненията им в даден процес. Този път съм решен да стигна до края. Разполагам с всички необходими доказателства, а се надявам да получа и още.

Мейсън си запали цигара и го изгледа най-спокойно.

— Смятах ви за много по-добър юрист, Скудър — каза той. — Едва ли бихте успели да повдигнете обвинение срещу мен.

— Какво искате да кажете? — попита той.

— Аз съм практикуващ адвокат — обясни Мейсън. — Прокурорите може и да не ме харесват кой знае колко, но репутацията ми в обществото е доста добра. Как си представяте, че ще накарате съдебните заседатели да ме признаят за виновен по свидетелските показания на един престъпник, лежал неведнъж в затвора?