Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Мейсън пъхна шперца, ключалката прищрака и се освободи. Адвокатът внимателно отвори вратата.

— Ако той случайно си е вкъщи, Пери… — започна шепнешком Дрейк.

Замълча и двамата мъже се заковаха в очакване. Накрая Мейсън извади фенерче от джоба си и го запали.

— Хайде, Пол — подкани го той.

Лъчът от фенерчето се проточи като дълъг бял молив, който ясно се открояваше на фона на плътната тъмнина. Освети кухнята, чиито прозорци бяха добре затворени. Миришеше на готвено.

След кухнята Мейсън огледа трапезарията, после премина през всекидневната, за да стигне до спалнята. Фенерчето му освети инвалидна количка.

— Ето я инвалидната количка на Картман, Пол — каза той. — Не забелязваш ли освен това, че някой доста набързо се е опитвал да събира багаж тук? Обърни внимание на начина, по който нещата са били измъкнати от шкафовете. Погледни празните закачалки в гардероба. Както и следите по леглото, останали на мястото, където е бил поставен куфарът.

— Е, Ийвс със сигурност си е имал доста багаж, а и съпругата му е пътувала чак до Хонолулу… — започна детективът.

— Съпругата му не живее тук с него — прекъсна го Пери. — Тя живее при сестра си. Не нейните дрехи са били взети от закачалките… О, а какво е това?

Лъчът от фенерчето освети някакво парче дърво, което беше излъскано и гравирано. То беше няколко сантиметра дълго, леко извито и отчупено от двете страни.

Мейсън внимателно го разгледа.

— Явно е било отчупено отнякъде — каза накрая. — Той вероятно…

Без да довърши, адвокатът коленичи и насочи лъча от фенерчето към пода.

— Огледай се за парчета стъкло, Пол — разпореди той. — Виж дали няма да откриеш…

— Ето едно — каза веднага Дрейк, като вдигна малко късче стъкло.

— А тук има още едно — обади се и Пери.

— Защо толкова се интересуваш от счупеното стъкло, Пери? — попита приятелят му. — Да не би да смяташ, че може би тук е имало борба или…

— Я да прегледаме съдържанието на кофата за боклук на верандата, Пол.

— Виж какво, Пери, тази работа никак не ми харесва — възрази детективът. — Не мога да разбера какво точно търсиш, но имам чувството, че здравата ще загазим. И без това сме…

Мейсън се отправи към кухнята. Дрейк беше принуден да го последва и го наблюдаваше, докато той измъкна съдържанието на кофата за боклук, отмести настрана няколко изпразнени кутийки от бира, после разни други остатъци, докато накрая попадна на парче стъкло.

— На правилна следа сме, Пол — отбеляза доволно Пери и в следващия момент измъкна още едно парче от същото излъскано заоблено дърво, каквото бяха забелязали вътре.

— Това трябва да е рамката за снимка — предположи Дрейк.

Адвокатът кимна утвърдително, докато измъкваше от кофата смачкана кръгла снимка. Внимателно я поизглади. И под лъча на фенерчето се появи лъчезарният образ на Бел Нюбъри. Светлината освети и написаното с мастило посвещение в ъгъла на снимката: „На татко с любов от Бел“.

Мейсън пусна снимката обратно в кофата за боклук, хвана детектива за ръката и го повлече навътре към апартамента.

— Това беше всичко, от което се нуждаехме, Пол. Сега трябва да оставим малко отпечатъци и да изчезваме.

— Защо да оставяме отпечатъци?

— За да може областният прокурор да разбере, че сме влизали без разрешение тук — обясни адвокатът. — Може дори да ти предяви обвинение за отвличане на хора. Огледалото върху вратата на гардероба е чудесно място за отпечатъци. Можеш също така да оставиш свои следи и по масата.

— Почакай малко, Пери. Ако ти…

— Продължавай — подкани го Мейсън, докато натискаше дланта си върху огледалото на вратата на гардероба.

Пол с погнуса докосна едва-едва повърхността на близката масичка, сякаш се страхуваше да не се опари.

Пери се засмя, наведе рамо надолу и като притисна силно детектива, изведнъж изгаси фенерчето си. Дрейк политна напред и в тъмнината сграбчи с една ръка масата, за да запази равновесие, а с другата се подпря на близкия стол.

Адвокатът побърза да светне отново фенерчето.

— Ето, че се справи, Пол, ти стари престъпнико. Хайде да се измъкваме оттук.

— Пери, можеш ли да ми обясниш каква точно беше целта на това наше проникване с взлом? — ядосано попита детективът.

— Почакай да чуеш областния прокурор утре в съдебната зала — отвърна той. — Да тръгваме, Пол. Искаш ли да си вървим или предпочиташ да си седиш тук и да продължаваш да спориш с мен.

— Искам да тръгвам, естествено, да не съм луд да стоя тук повече — отвърна веднага Дрейк.