Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Жената с черна рокля ли бе облечена? — попита Скудър.

— Беше тъмна на цвят.

— Значи би могла да е черна?

— Да.

— Според вас тази рокля вероятно е била черна, така ли?

— Или черна, или тъмносиня.

— Забелязахте ли нещо особено по ръцете на тази жена, което би могло да ви помогне да я разпознаете?

— Не, определено нищо.

— А някакви бижута?

— Да.

— Какви?

— На дясната й ръка имаше две гривни.

— Успяхте ли добре да огледате тези гривни?

— Не.

— Бихте ли могли да ги разпознаете по форма, изработка или материал?

— Не, забелязах само две гривни.

— Преди малко потвърдихте, че по-рано същата вечер сте били заедно на една маса с госпожа Моър, нали?

— Да.

— Тя носеше ли гривни?

— Да.

— Колко бяха?

— Две.

— А сега да се върнем отново на онова, което видяхте на палубата над вас. Онази жена там държеше ли нещо в едната от ръцете си?

— Да, в дясната й ръка се виждаше някакъв предмет.

— Това беше револвер, нали?

— Да, така ми се стори.

— И видяхте също така, че тя стреля с този револвер в мъжа?

— Да — отвърна Дела Стрийт.

— Какво стана след това?

— Мъжът падна долу в океана.

— Като премина покрай вас?

— Да.

— Всъщност именно жената горе го избута във водата, нали така?

— Възможно е да го е направила.

— Успяхте ли да забележите как бе облечен?

— Видях, че беше в тъмни дрехи.

— А отдолу носеше бяла риза, така ли?

— Да.

— И всъщност онази жена първо го застреля, а след това го избута във водата?

— Не бих могла да се закълна, че го е блъснала зад борда.

— Какво направихте, след като видяхте, че зад борда е паднал човек?

— Изтичах веднага в големия салон и се обадих на дежурната в централата да съобщи, че има човек зад борда.

— Не казахте ли на операторката, че човекът е бил блъснат извън борда?

Дела Стрийт се поколеба за миг, после облиза устни и отвърна:

— Мисля, че така казах.

— Значи първоначалното ви впечатление е било, че мъжът всъщност е бил блъснат през парапета?

— Вероятно така ми се е сторило, да.

— Можете ли да твърдите със сигурност, че човекът, който падна зад борда, е господин Моър?

— Не.

— А разпознахте ли в жената, която го застреля и го бутна долу, госпожа Моър?

— Не.

— Но имаше ли нещо от онова, което успяхте да видите от тялото на жената, застреляла и блъснала мъжа през парапета, което да ви дава основание категорично и под клетва да потвърдите, че това не беше госпожа Моър? — попита Скудър, като посочи към обвиняемата.

Дела Стрийт помълча известно време.

— Не — каза накрая.

— Това е всичко — обяви прокурорът.

Мейсън се изправи, за да започне кръстосания разпит.

— Дела, ти разказа ли ми за онова, което беше видяла на палубата?

— Не, не съм. Не разказах за това на никого.

— Защо? — попита адвокатът.

— Защото смятах, че като твоя секретарка не мога да бъда призована за свидетел — обясни тя. — Бях убедена, че свидетелските показания на Ейлийн Фел ще се окажат достатъчни. Смятах, че тя е видяла точно същото, каквото и аз, така че за мен ще е най-добре да не казвам нищо. Опасявах се, че ако вестниците разберат, че съм станала свидетел на падането на мъжа, те може да раздуят твърде много всичко поради връзката ми с теб и дори да представят нещата по такъв начин, като че ли ти си се опитвал да попречиш на разкриване на определени доказателства, като не ме призоваваш на свидетелската банка… Затова реших да си мълча. — После се обърна към съдия Ромли. — Наистина така смятах, господин съдия. — Бях убедена, че никой не може да ме накара да свидетелствам, ако нямам желание да го направя. Имах информация, че според закона секретарката на адвоката не може да бъде призована, за да свидетелства срещу негов клиент.

— Това се отнася единствено до някои лични признания, направени от клиент пред адвокат — най-любезно й обясни съдия Ромли.

— Сега вече знам, че е така — отвърна Дела. — Но преди не бях наясно. Затова си мълчах.

Някакъв мъж премина бързо по пътеката между зрителите в съдебната зала, приближи се към Скудър и му прошепна нещо на ухото.

Заместник — областният прокурор го изслуша, после се изправи с победоносна усмивка.

— Ако уважаемият съд настоява за по-нататъшни доказателства, че е извършено убийство — обърна се към съдия Ромли той, — обвинението ще бъде готово утре в десет часа сутринта да представи заключенията на патолозите, които са направили аутопсия на трупа. Бих желал да уведомя уважаемия съд, че тялото на Карл Моър току-що е било открито и е откарано в моргата.