Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Залата се изпълни с невъобразим шум.

— При тези обстоятелства закривам днешното заседание — обяви съдия Ромли. — Следващото ще започне утре в десет часа сутринта.

Докато развълнуваната тълпа се придвижваше към изхода, Дела Стрийт бавно напусна свидетелската банка. Мейсън премина покрай Скудър и се насочи към нея. Фоторепортерите се бяха струпали плътно покрай парапета, който отделяше местата на защитата и обвинението.

— Шефе, толкова м-м — много съжалявам — извика Дела Стрийт.

Мейсън я притисна към себе си.

— Бедното хлапе — каза нежно той.

— Останете в тази поза — извика един от репортерите и веднага блеснаха светкавици от фотоапаратите.

Мейсън бе поръчал да им сервират вечерята в апартамента му. Докато сервитьорите разчистваха масите, адвокатът се усмихна на Дела Стрийт.

— Никога повече не прави подобни номера, Дела. Бях обезумял от притеснение.

— Наистина беше — потвърди Пол Дрейк. — Бе готов да ме удари всеки път, когато се опитвах да му кажа нещо.

— Съжалявам, шефе, но бях сигурна, че репортерите ще раздухат случилото се и тогава хората щяха да си помислят, че скривам нещо важно.

Дела кимна към вечерното издание на един от местните вестници.

— Ето, погледни какво са направили. Обърни внимание на това заглавие:

„СЕКРЕТАРКАТА НА АДВОКАТА ТВЪРДИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИДЕНТИФИЦИРА УБИЙЦАТА“

— Знам, но всичко това е по-добро от онова невероятно напрежение — призна адвокатът. — Защо не ми каза по-рано, Дела?

— Опитах се, шефе. Обиколих целия параход, толкова ми се искаше веднага да те открия. А когато най-накрая те намерих, ти вече се бе съгласил да поемеш защитата на госпожа Нюбъри. Съвсем честно ти казвам, шефе, не знам със сигурност дали тя беше жената, които избута мъжа зад борда. Не можех да кажа нито тогава, нито сега. Но ясно си давах сметка колко лесно ще е за някои хора да решат, че прикривам веществени доказателства, затова реших да не говоря нищо пред никого по случая.

— А след това, когато чух, че Пол ти каза, че областният прокурор е по следата на свидетеля, който се е обадил в телефонната централа, за да осведоми, че зад борда има човек и че операторката твърдяла, че би могла да разпознае гласа… Е, тогава се досетих, че рано или късно ще стигнат до мен, и вестниците ще вдигнат ужасен шум. Затова реших, че ще е най-добре, ако изчезна за няколко дни, докато приключат предварителните слушания.

— Какво ще стане сега с процеса, Пери? — загрижено попита детективът. — Със сигурност ще изпаднеш в доста тежка ситуация.

— Не ми е за пръв път — отвърна Мейсън. — Кога ще получиш доклада от аутопсията, Пол?

— Веднага щом бъде представен на пресата. Те…

Той се спря и скочи, защото телефонът иззвъня.

— Може би точно за това ме търсят — каза бързо. — Дрейк е на телефона — изрече, щом вдигна слушалката. След това погледна към Мейсън и кимна. — Точно за това е — обясни му тихо. А след няколко минути каза по-високо в слушалката: — Добре, много ти благодаря. Специално за онази информация за куршума, която ми даде.

Детективът постави слушалката върху вилката и се обърна към Мейсън.

— Ами ето каква е работата, Пери. Тялото наистина е на Моър. Един куршум е бил изстрелян в гърба му, точно под рамото. Смъртта не е настъпила моментално. Успял е да се задържи над водата. Смъкнал си е дрехите и дори е доплувал до един от спасителните пояси, които са били хвърлени долу. Напъхал се е в пояса и може би след няколко минути е умрял. Смъртта е причинена от огнестрелната рана и от удавяне.

— Явно е бил много добър плувец, освен това е успял да си свали палтото, панталоните, ризата, колана и вратовръзката. Не могъл само да се освободи от обувките си, защото те са били високи, с връзки. Възелът на едната е бил силно затегнат, сякаш е правил усилия да го дърпа, за да го развърже. Специалистите са на мнение, че е умрял петнайсет или двайсет минути, след като вече е бил достигнал до спасителния пояс. Странно е, че не са го забелязали горе от парахода.

— Вълните бяха толкова високи, освен това валеше пороен дъжд, така че изобщо не бе възможно да се направи сериозно претърсване — обясни адвокатът. — Вълните подхвърляха парахода, сякаш беше от корк, а палубата непрекъснато се обливаше с вода. Тя разсейваше светлината от прожекторите.

— А ето и още нещо — продължи детективът. — Бил е застрелян с трийсет и осемкалибров револвер, но куршумът не е бил от револвера, който бе намерен на палубата.