Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Дълбоко се заблуждавате — отвърна с каменна физиономия Скудър.

— Освен това човек не може да бъде осъден, без съучастникът му да потвърди деянието — продължи Пери. — Помислете малко върху това и ще разберете докъде бихте могли да стигнете — ако наистина бихте искали да изпипате всички технически детайли.

Скудър присви очи и изпитателно го изгледа, без да може да прикрие одобрението си.

— Значи вашият съучастник е бивш затворник? — попита той.

— О, почакайте — побърза да отвърне Мейсън. — Нека да не допускаме никакви двусмислици, които биха могли да доведат по-късно до недоразумения. Не съм признавал, че имам съучастник. Просто се позовавах на някои членове от закона.

— Пуснете го да си върви, момчета — разпореди заместник-прокурорът.

— Искате да кажете да го оставим на свобода до предявяването на… — започна инспектор Бодфиш.

— Ясно казах да го пуснете да си върви — прекъсна го Скудър. — Да излезе оттук и да отива, където си иска. Както и останалите двама.

Мейсън кимна и подигравателно се усмихна.

— А ще мога ли да си получа и отпечатъците от пръстите си? — попита той.

— Опитайте се да си ги получите — отвърна му сериозно Скудър.

Бордж избърса отново потта от челото си, примигна зад дебелите стъкла на очилата си и каза:

— Все още не сме приключили с тези юнаци.

— Млъквай, Бордж — скастри го прокурорът. — Това е всичко, Мейсън. Махайте се оттук.

Адвокатът тръгна пръв по осветените стълби.

Докато пътуваха към хотела, той се обърна с усмивка към Дрейк:

— Е, Пол, не се оказа толкова лошо, колкото очакваше, нали?

— Май нещо бъркаш, Пери — тъжно отвърна детективът.

— Може би искаше да кажеш: „Е, Пол, май не се оказа толкова лошо, колкото смяташе, че ще е, нали?“

— Добре де, важното е, че вече всичко се изясни, Пол — каза Пери.

— Да не би да искаш да кажеш, че областният прокурор ще се откаже? — намеси се Дела Стрийт.

— Господи, не, разбира се — обясни й адвокатът. — Та той едва сега започва. Но нали точно към това се стремяхме: да го накараме да се заеме с тази работа.

— Е, накарахме го — съгласи се Дрейк.

Чарлс Уитмор Дейл очакваше Мейсън пред хотела.

— Мога ли да поговоря с вас няколко минути, адвокате? — попита той.

— Да, ако сте готов да дадете десетте хиляди долара — отвърна му с усмивка Мейсън.

— Готов съм, но бих искал да обсъдя още едно нещо с вас — каза Дейл.

— Качете се — покани го Мейсън.

Когато седнаха в стаята на адвоката, Дейл погледна многозначително към Дела Стрийт.

— В допълнение към споразумението, което правя с госпожа Моър, Мейсън, имам още един важен въпрос, който бих искал да обсъдя с вас — започна той.

— Добре, казвайте — подкани го адвокатът. — Нямам никакви тайни от Дела. Но нека най-напред уредим въпроса с онези десет хиляди долара.

— Приготвихте ли писменото споразумение? — попита Дейл.

Пери кимна, като му подаде написан на машина документ, който съдържаше и подписа на госпожа Моър. Дейл го изчете внимателно, след това го сгъна и го прибра в джоба си. После отвори портфейла си, извади оттам десет банкноти по хиляда долара и ги подаде на адвоката.

— А сега говорете — подкани го Мейсън.

— Става дума за дъщеря ми Селинда.

— Какво се е случило?

— Тя е получила призовка да се яви като свидетел по това дело. Всъщност става дума за нещо съвсем незначително. Най-случайно е забелязала, че госпожа Нюбъри тича надолу по стълбите от горната палуба. Госпожа Нюбъри държала в ръка пояса с парите на съпруга си, а роклята й била мокра.

— Кога по-точно е станало това: колко време е било минало, след като се е чул сигналът за човек зад борда? — попита Мейсън.

— Селинда не си спомня съвсем ясно — отвърна посетителят.

— За какво по-точно бихте искали да се консултирате с мен? — продължи с въпросите адвокатът. — След като областният прокурор е изпратил призовка на дъщеря ви, тя би трябвало да разговаря с него, а не с мен.

— Просто ми се искаше да поговоря с вас за темперамента на Селинда — обясни гостът. — Тя е доста нервна. Досега не се е явявала пред съд, а и наскоро прочете във вестниците за ужасния кръстосан разпит, на който сте подложили госпожица Ейлийн Фел. Мислех си, че ще е възможно да постигнем някакво споразумение, господин Мейсън, така че Селинда да не става обект на подобен кръстосан разпит.

— Какво споразумение имате по-точно предвид? — попита адвокатът.

— Ами това е доста деликатен въпрос, така че не бих искал да изпаднете в някакво заблуждение относно истинските ми намерения — започна Дейл. — Доколкото разбрах, пет от хилядарките, които току-що ви дадох, ще бъдат като ваш хонорар, а останалите пет ще се върнат на госпожа Моър. Като имам предвид изключителната защита, която осигурявате на вашата клиентка, все ми се струва, че заслужавате да получите по-висок хонорар. И тъй като пътувахме заедно с нея, аз съм готов да направя нещо за госпожа Моър.