Ридли Пиърсън - Без шанс за разпознаване

— Ти? — проряза въздуха гласът, като че той също беше видял призрак.

Усещайки присъствието на друг човек до себе си, Дафи се изплаши до смърт. Тя се привдигна от мястото, където се беше свила — на около десетина метра от югоизточния край на редиците складове, зад паркирания тир със спукани гуми.

Нужни й бяха около петнадесет секунди, за да се съвземе. След което изсъска ядно към Болд:

— Можех да те застрелям.

Болд не обърна внимание на думите й, вниманието му беше изцяло погълнато от складовете.

— Не съм се обаждал по радиостанцията — изскърца той, — така че няма как да си разбрала оттам.

— Бен се обади — сопна се тя и разбули загадката, казвайки за сложната комбинация със Сиатълския информационен център.

— Той е там ? — възкликна Болд смаян.

Това момче направо имаше талант да попада в беди, особено където и Джони Гарман беше замесен.

Дафи махна с ръка в тъмнината и на Болд му трябваха няколко секунди, за да забележи колело, подпряно на друг разнебитен тир. Беше виждал същия този велосипед в бараката зад къщата на Сантори.

— Металните части са все още топли — каза тя, показвайки му отново, че освен психолог, проявява способности и на следовател. — Казал е, че е проследил Гарман дотук — прошепна тя гневно.

Като че беше готова всеки момент да се разплаче. На Болд му беше познато това чувство.

— Там вътре?

— От деветстотин и единайсет са идентифицирали мястото на обаждането като монетен автомат на този адрес. — След дълга пауза тя продължи: — Кажи ми, ме не го е направил, Лу. Защо би го направил?

Болд, без да откъсва поглед от складовете, се опита да разсъждава на глас върху току-що чутото:

— Значи е бил при къщата, взел е велосипеда, карал е дотук и е там някъде вътре. А ако и Гарман е вътре, кой знае какво може да се случи.

— И аз отивам там.

— Абсурд — сопна се Болд. Погледът, с който я измери, би могъл да спре и цял тир. — Хайде стига! Това го има и в учебниците. Не залавяй подпалвача на негова територия. Ще го изчакаме да се покаже навън, мятаме ласото и го хващаме.

— Той изобщо не ме интересува — каза Дафи. — Аз говоря за Бен. И Бен ли ще чакаме да излезе навън? Това също ли го пише в учебниците? Той е там — или се прави на герой, или го е страх да излезе навън. — Сега отново говореше като психолог. — Така че заради неговата безопасност ние трябва да го измъкнем оттам. Веднага! Ако се колебаем, направо си просим ситуация, в която Гарман може и да го вземе като заложник. Ако се колебаем и Шосвиц да реши да се включи, пак няма да спаси положението.

— Не е заради Шосвиц.

— С този начин на мислене на Джони Гарман не бива да допускаме да вземе момчето за заложник, разбери. — И добави злобно: — И няма да оставя Бен на благоволението на спасителния отряд.

Противопоставянето между философията на психолога, който вярваше в продължителните разговори и уговаряния, и философията на членовете на спасителния отряд, които разчитаха на светкавичната реакция и внезапното нападение, датираше отдавна. На сметката и на двете страни имаше отбелязани успехи — и единият, и другият тип разрешение на сложна ситуация имаха своето основание и намираха приложение. Но Дафи Матюс и досега беше убедена единствено в своята правота. Болд нямаше намерение да спори с нея.

Тя не се отказваше обаче и този път реши да заложи на бащинските му чувства:

— Ами ако Майлс беше вътре, ти как щеше да постъпиш?

— Обадих се за подкрепление — съобщи й той, избягвайки прекия отговор на въпроса й.

— Колко? — попита го тя, усещайки да я обзема паника.

Болд й каза:

— Две двойки. В коли без опознавателни знаци. И без спасителния отряд.

Това като че я накара едновременно да се успокои и да се възмути. Болд виждаше Дафи в съвсем различна светлина, питаше се дали тя не беше вече дотолкова емоционално свързана с това дете, че това да й пречеше да разсъждава обективно. Страхуваше се, че е точно така, което означаваше, че ще му се наложи да вземе решението сам. И като че да потвърди мисълта му, тя каза:

— Не знам дали ще мога да се справя с тази ограда. — За миг замълча и продължи: — Но ще опитам.

Той я сграбчи за ръката и тя го погледна възмутена.

— Ако Майлс беше вътре, и аз щях да отида там — призна той откровено. — Нямаше да допусна спасителният отряд на пушечен изстрел оттук.

Лека усмивка набразди кожата около очите й.

— Но ще го направя с ум — продължи той. — И ще събера колкото се може повече информация за мястото.